— В никакъв случай не искам да използваш клетъчния си телефон.
Дафни чу затварянето на задната врата на колата й. Болд, мокър до кости, се спусна към шевролета и успя да се настани зад волана само миг преди колата да се появи от гърлото на конвейера.
На първия червен светофар, на който се наложи да спре, Дафни разгъна листчето хартия, което Болд й бе подал. Кетрин Сойер. Сестрата на Болд. Адрес в Уенътчий, Вашингтон. Телефонен номер. Очакваше я дълго пътуване.
Но къде беше Сара, зачуди се Дафни. Миг по-късно я споходи нова, ужасяваща мисъл: Това ли беше въпросът, който Болд не желаеше да чуе?
24.
Болд се затвори в кабинета си и изключи телефоните. Трябваше да реши какво ще прави и то с ясното съзнание, че решението му, каквото и да е то, ще определи не само неговото бъдеще, но и това на дъщеря му.
Времето не беше в унисон с настроението му — тежките мрачни облаци бяха отстъпили пред лъчите на яркото, жълто като нарцис слънце. Болд спусна щорите на прозорците, за да затъмни стаята, но слънцето продължи да се промъква през процепите на хоризонталните щори и покри с райета от светлина целия под, бюрото, стените и стола му. Стаята изведнъж заприлича на клетка с решетки. Също като душата му.
Похитителят можеше да поиска от Болд пари; можеше да му поиска всичките земни притежания; можеше да поиска Лиз да използва положението си в банката и да го облагодетелства по някакъв начин — да му открие фалшива сметка, да му отпусне неправомерно заем… вместо това той бе поискал невъзможното: Болд да саботира разследването.
От готовността му да се подчини зависеше животът на дъщеря му. Ето защо решението бе повече от ясно — всъщност изборът бе очевиден. И въпреки това Болд се улови, че разсъждава и спори със себе си — сега вече разбираше как и защо Гайдаря от Хамелин се бе измъквал безнаказано толкова много пъти, знаеше защо Флеминг и екипът му не бяха постигнали никакъв напредък, осъзнаваше, че похитителят всъщност си бе извоювал разрешително да се движи от град на град и да изтръгва невръстните дечица от прегръдките на родителите им. Нямаше нищо чудно в това, че все не успяваха да го заловят, че детективите разполагаха с толкова малко улики и доказателства. Всичко бе от ясно по-ясно — във всеки един град, във всеки един екип похитителят си имаше по една белязана карта.
Започнал веднъж с подобни размишления, Болд просто не можеше да спре. Като лейтенант от разузнаването той притежаваше значителна власт. Достатъчно бе само да вдигне телефона, за да уреди подслушването на телефоните в различните отдели. Щом се налагаше да компрометира разследването, той трябваше да знае всичко, свързано с него — всеки слух, всяка догадка, всяко предположение. Трябваше да е в течение на всичко.
Болд продиктува имената на цивилния техник, който оглавяваше техническата служба: Хил, Мълрайт, Ла Моя, Гейнис, Лофгрийн. Изчака някаква реакция и когато човекът от другата страна на линията не промълви нито звук, Болд трябваше да го попита:
— Записахте ли?
— Записах. Значи да ги слушаме всичките — рече той, опитвайки се да си изясни ситуацията. — На двадесет и четири часови записи или в реално време?
— В реално време. — После додаде: — Не може ли да ги контролирате на живо?
— Това са твърде много линии. Само ако вие уредите допълнителен персонал.
— Няма ли друга възможност?
— ИР — предложи техникът. — Изкуствено разузнаване. Това е нова система, която все още не е изпипана както трябва, но вече я използвахме на няколко пъти и постигнахме нелоши резултати.
— Не разбирам за какво става дума.
— Софтуерният продукт контролира телефонните линии и следи за предварително зададени ключови думи. Например подавате думите кола и сандвич и когато те бъдат споменати, разговорът автоматично се записва. Когато сработи, системата дава чудесни резултати, но не сме застраховани от провал. Трябва да ви призная, че системата изключва от време на време.
Болд се разпореди телефонните линии да бъдат подслушвани чрез ИР.
За подслушването на служебни телефони извън полицейското управление на Сиатъл се изискваха специални разрешения, които пък неминуемо изискваха посещение при съдия. Болд работеше само с един съдия, най-либералния в щата — този съдия му бе препоръчан от предишния лейтенант в отдела, който беше нещо като наставник на Болд.