След като изслуша аргументите на Болд, разгледа номерата, които трябваше да бъдат подслушвани, и проумя значимостта на операцията, съдията зададе един-единствен въпрос:
— Предполагам, че не виждаш никакъв друг начин, който би ти позволил да установиш наблюдение и контрол над тази ситуация. Иначе не би искал това разрешение.
— Някъде там има саботьор — направо заяви Болд. Говореше с ясното съзнание, че описва самия себе си. — Трябва да има. Някой компрометира цялото разследване. Опитва се да го отклони встрани. Трябва да открием този човек и тогава разследването може и да постигне някакъв резултат.
Посивялата глава кимна. Химикалът бе изваден от чекмеджето. Подписът бе положен на съответното място. Болд вече имаше разрешение да подслушва ФБР.
— Те си имат съответните начини да се предпазват от подобно подслушване, нали? — попита го съдията.
— Това разрешение ни дава достъп до самите телефонни кабели. Разговарял съм с техници, които твърдят, че това е най-сигурният начин. Ще се включим чрез американската западна централа.
— Пет пари не давам къде ще се включите, но в момента, в който някой научи за това, ще се вдигне вой до небесата. Навсякъде ще се разхвърчат лайна, а ти и аз ще се окажем точно по средата. А това означава, че ти, и само ти, ще опереш пешкира — предупреди го съдията.
— Моментално ще се заловим да разследваме първо този, който надава най-силен вой — успокои го Болд. Искаше му се да каже, че този човек ще е самият той. Но кой щеше да му повярва? Лу Болд да саботира разследването на специалния отряд? Малко вероятно!
Непрекъснато си повтаряше, че прави всичко това заради Сара. Заради Лиз. Заради семейството. Но с всяка предприета стъпка, с всеки свой ход, който го пренасяше от другата страна на чертата, съмненията на Болд в правилността на взетото решение се засилваха. И още от самото начало съзнаваше с безпощадна яснота, че не след дълго ще се моли да може да върне времето назад и да промени решенията, които вече бе взел.
25.
Болд стигна до болничната стая на жена си, но се спря пред вратата. През последните няколко седмици от лечението й, съпътствано от толкова много усложнения, неговата основна отговорност бяха децата им. Лиз неведнъж му бе предлагала най-различни възможности за облекчаване на бремето, което тези отговорности струпваха на раменете му — като се започне от възможността Марина да се нанесе в къщата при тях и се стигне до предложението й децата да отидат да погостуват на някои роднини по време на престоя й в болницата. Но Болд бе възприел тези изпитания като своеобразен тест, наложен му както от нея, така и от него самия. Щеше ли да успее сам да се грижи за децата си? Щеше ли да съумее да запази семейството си само с няколко часа помощ от страна на Марина — часове, които можеше да си позволи да плаща благодарение на заплатата си на лейтенант. Най-важният и неизречен въпрос произтичаше от лошите прогнози, които лекарите даваха за заболяването на Лиз. Той трябваше да знае дали ще може да се справи, ако я загуби и затова неотменно отклоняваше предложенията й, уверяваше я, че държи всичко под контрол.
Но ето че сега стоеше пред вратата на болничната й стая, а очите му за кой ли път бяха пълни със сълзи. Защото нищо вече не беше под контрол. Един-едничък миг и животът му се бе превърнал в неуправляем влак! Сестрите, които минаваха край него, решиха, че е нечий скърбящ съпруг. Тук, в отделение С, леглата се освобождаваха бързо и завинаги, а плачещи мъже като Болд бяха често срещана гледка.
Беше репетирал през целия път до болницата, но въпреки това не можеше да си представи дори какво би могъл да й каже. Как да й обясни, че са изгубили детето си? И какво влияние щеше да окаже това съобщение върху заболяването й? Как ще продължи да живее с чувството на вина, че е влошил състоянието й и я е запратил обратно в адските кошмари на болестта?
Изтормозен от гузната си съвест, Болд си позволи заблудата да се надява, че може би ще успее да си върне Сара за ден или два. Беше сложил под наблюдение всяка една от ключовите фигури в специалния отряд. Накарал бе Кей Калиджа да работи върху докладите за финансовото състояние на жертвите. Разполагаше с твърдението на Мили Уигинс от дневната детска градина, според която от телефон 911 я свързали с Болд — невъзможна от техническа гледна точка връзка, която изискваше по-нататъшно и задълбочено разследване. Ченгето в него се опитваше да убеди бащата и съпруга, че разполага с достатъчно улики и следи. И все някога щеше да направи някакъв пробив. А когато това стане, Сара щеше отново да се прибере у дома, злощастният инцидент щеше да си остане в миналото… един напълно приемлив сценарий.