— Лу? — Гласът й долетя от другата страна на вратата. — Скъпи?
Нима бе успяла да почувства сълзите на съпруга си? Или пък странните и необясними прозрения, които я владееха напоследък, й бяха позволили да долови присъствието му?
Той отстъпи назад и се отдръпна към средата на коридора. Беше уплашен.
— Скъпи? — отново го повика тя.
Той се обърна и тръгна забързано надолу по коридора, като едва се удържаше да не побегне. Може току-що да е получил съобщение по пейджъра си; може да са го повикали обратно в управлението. Подобни неща се случваха непрекъснато. Какво толкова? В главата му се въртяха поне десетина извинения, които бе научил наизуст през десетилетията, в които ги бе използвал. Но в момента бяха напълно безполезни, защото той знаеше истината.
— Лъжи! — Собственият му глас отекна в главата му. Стори му се напълно непознат. Глас, с който трябваше да се научи да живее за в бъдеще.
Започнал веднъж с измамите, не можеше да спре и да се върне назад. Заразата се разпространяваше с невиждани темпове. Вече не Лиз бе тази, която страдаше от неизлечимо заболяване, а той…
26.
Дафни вървеше към залата за редовната оперативка в четири часа, измъчвана от тревожни предчувствия, свързани с поставената й задача. Хил я бе помолила за моментална и бърза психологическа преценка на всеки един член от специалния отряд. Всички те до един щяха да присъстват на оперативката. Хил не бе направила опит да обясни по някакъв начин необичайната си молба, в резултат на което Дафни се бе почувствала напрегната и притеснена.
Хил предварително бе планирала собствената си поява на оперативката — няколко минути след започването й. Искаше Дафни да съсредоточи цялото си внимание именно върху този момент. „Интересуват ме реакциите и евентуални промени в отношението“, бе пояснила тя. Шийла Хил си оставаше костелив орех, с който Дафни все не успяваше да се пребори.
По стените на заседателната зала бяха закачени още снимки. Смърт и похищение. Навсякъде около тях невинни детски личица.
На оперативката присъстваха Мълрайт, Ла Моя, Хейл, Флеминг, Калиджа и самата Дафни. Завеждащият криминалистичната лаборатория бе представил своя доклад и също присъстваше в залата. Болд се намираше два етажа над тях.
Мълрайт откри дебатите с оплакването си пред Флеминг, че от лабораторията на ФБР все още не са им изпратили доклада си за анализа на парчетата автомобилно стъкло, намерени на няколко от местопрестъпленията. Специалистите от лабораторията на ФБР бяха помолени да помогнат при идентифициране на производствения номер, който се виждаше върху едно от тези парчета. До този момент криминалистите от полицейското управление на Сиатъл не бяха получили никакъв отговор. Флеминг обясни това забавяне с политическия и медийния натиск, който напоследък се отразяваше неблагоприятно върху ефективната работа на лабораторията на ФБР.
Дафни внимателно следеше гласовете, движението на очите, езика на тялото и жестовете на всеки един от участниците. Далеч по-трудно й бе да прецени умствената нагласа и душевното им състояние.
Членовете на групата работеха заедно добре, докато обсъждаха различните детайли и подробности. Те нетърпеливо очакваха анализа на цветния прашец и лабораторните заключения относно парчетата автомобилно стъкло. Освен това хранеха големи надежди по отношение на наблюдението върху необитаемите къщи. Що се отнася до бъдещата насока на разследването, тук мнението се разделяше на две. Полицаите от Сиатъл разчитаха много, че ще открият евентуална връзка между убийството на Андерсън и отвличанията; Флеминг обаче изобщо не се интересуваше от Андерсън и настояваше, че предложението на Кей Калиджа да се заемат с проучване на абонатите за детските каталози и списания предлагаше най-съществена възможност за сериозен пробив.
Мълрайт предложи да съсредоточат всичките си усилия върху наблюдението на семействата с невръстни деца, които живееха в периметъра, очертан от Болд, въз основа на заключенията му при огледа на една от празните къщи. Флеминг възрази срещу това предложение и изтъкна, че просто не разполагат с достатъчно хора. На свой ред предложи да предупредят родителите, живеещи в района, и припомни:
— Нито едно дете не е било отнето от родителите му — отвличанията неизменно се осъществяват, когато за децата се грижат наети гледачки или някакви роднини.