Стигнал до този момент на пълно отчаяние, озовал се на дъното, той направи опит да се отблъсне нагоре и така достигна до най-трудното решение в живота си: не можеше да позволи на Гайдаря от Хамелин да диктува постъпките и действията му. Той щеше да измами собствените си колеги, ако се наложеше, но нямаше да допусне Сара да бъде използвана като позволение за отвличането на други невинни деца.
Като водещ разследването, Ла Моя държеше при себе си както материалите по смъртта на Андерсън, така и докладите по Гайдаря от Хамелин, с които разполагаха до момента.
Болд можеше да пусне официална молба за достъп до всичките тези доклади и материали — дори в един момент бе решил да го направи — но тогава в главата му изникна един още по-зловещ въпрос: дали Гайдаря от Хамелин бе в състояние по някакъв начин да наблюдава действията на Болд? Дали нямаше и друга къртица в отдела? Дали не бе компрометирано още някое ченге? Дали някой от колегите му не следи всеки негов ход?
Болд трябваше да провежда свое собствено разследване като едновременно с това се опитва да попречи на усилията на специалния отряд — така на пръв поглед щеше да изглежда, че се подчинява на изискванията на Гайдаря, а всъщност той щеше тайно да се опитва да установи местонахождението на Сара, за да си я върне обратно. Внезапният интерес от негова страна по отношение на материалите по разследването можеше да се окаже много подозрителен. И ненавременен.
Значи, щом не можеше да поиска докладите по официалния път, щеше да му се наложи да ги открадне.
Флеминг погледна към подчинения си Дънкин Хейл и Дафни изведнъж осъзна, че това е някакъв предварително уговорен сигнал между двамата.
Хейл се обърна към Мълрайт и заяви:
— Лейтенант, ако не възразявате, бихме искали да предложим на хората от полицейското управление на Сиатъл да проверят заложните къщи и да се опитат да открият фотоапарата на Андерсън.
Мълрайт отговори незабавно. Гласът му бе пропит от сарказъм.
— Ще ни бъде от полза, ако предварително знаем какъв точно фотоапарат търсим, специален агент Хейл.
Хил побърза да ги прекъсне.
— Да не би да се опитвате да ни кажете, че убийството на Андерсън няма нищо общо с отвличането?
— Възможно е — отвърна Хейл. После сподели съответната информация. — Фотоапаратът е „Кодак ДС-40“. Според кредитната карта на Андерсън той го е закупил през ноември миналата година.
Лицето на Хил изведнъж стана аленочервено.
— Ние наистина искаме този фотоапарат. Но за протокола държа да отбележа, че Андерсън е свързан с разследването на отвличанията посредством цветния прашец.
Флеминг спокойно поясни:
— В компютъра на Андерсън може би има някои запазени снимки. Вече го изпратихме във Вашингтон за анализ.
— Значи го изпратихте без дори да ни уведомите? — изсумтя Ла Моя. Онова, което пропусна да спомене, бе, че един от техниците на полицейското управление бе намерил няколко дискети в библиотеката на Андерсън, които се анализираха в момента. Ако се окажеше, че на тези дискети има дигитални снимки, те щяха да разполагат с тях далеч преди Флеминг.
— Сега ви казвам — заяви спокойно Флеминг. — Нали това е целта на оперативките в четири часа — да споделяме информацията, до която сме се добрали.
„Само че не всички споделяме“, помисли си Ла Моя. Усмихна се и рече:
— Благодаря за сътрудничеството.
Часовникът показваше четири и двадесет след обяд. Ла Моя сигурно все още бе на оперативката, което означаваше, че малкото му остъклено кабинетче в единия край на етажа е празно.
Болд не можа да не види иронията във факта, че смята да проникне в бюрото и кабинета, които навремето бяха негови. В четири часа след обяд се завъртаха смените и хората на Ла Моя по принцип трябваше вече да са си тръгнали за вкъщи след дневната смяна. Само че заради многобройните задачи, свързани с разследването на Гайдаря, по-голямата част от екипа продължаваше да работи и да си вписва в дневника скъпоценни допълнителни часове. Струпването на двете смени по едно и също време теоретично би трябвало да създаде истински хаос на петия етаж, но в действителност нямаше нищо подобно, защото повечето детективи бяха включени в различни екипи за наблюдение. На етажа царяха тишина и спокойствие и това в голяма степен се дължеше на факта, че работното време на цивилните служители — секретарки, чиновнички, деловодителки — вече бе свършило.