Той се зае с копирането. Машината погълна листите, които й подаде. Копирането на материалите по убийството на Андерсън отне по-малко от две минути. След това Болд се зае с копирането на дневника — твърде обемиста работа.
По коридора долетяха гласовете на двама души, които очевидно приближаваха. Болд трескаво сграби листовете, с които работеше, но гласовете отминаха и той отново се залови за работа. Погледна часовника си. Бяха изминали двадесет минути, откакто бе влязъл в отдела. Събра фотокопията и ги пъхна под ризата. Притисна ги с колана на панталона си. Спортното сако, което носеше, напълно ги скри от погледите на околните. Отново мушна двете папки под мишница и тръгна по обратния път.
Всичко вървеше добре до момента, в който вдигна поглед и видя Дорис Шотц, която продължаваше бдението си в отдел „Убийства“, седнала в един от пластмасовите столове в коридора. Болд се закова на мястото си и се вгледа в тази жена, осъзнал за пръв път измеренията на агонията й. Дорис Шотц също го погледна и Болд почувства нейната безпомощност, безсилие и гняв. Очите им се срещнаха за миг.
— Какво има? — попита го тя, обхваната от внезапно вълнение. Ръцете й трескаво помръднаха в скута й. Очите й се спряха върху папките, които той носеше, сякаш се надяваше да намери там някакви отговори.
Болд ги прехвърли в другата си ръка. В същия момент чу зад себе си недружелюбния глас на лейтенант Питър Дейвидсън.
Дейвидсън беше бивш футболист — факт, който се потвърждаваше както от фигурата, така и от обноските му. Биреното коремче пък, заедно с паяжината от зачервени кръвоносни съдове по лицето му, подсказваха любимото му занимание през свободното време.
— Не я гневи — изръмжа той. — И не й вдъхвай напразни надежди. Просто я остави сама.
— Но тя е все сама — отвърна Болд, който по-добре от всеки друг разбираше за какво става дума. — И точно в това е проблемът.
— И какво всъщност правиш на този етаж? — Дейвидсън огледа Болд от горе до долу и спря поглед на папките в ръката му. — Шпионираш ли ни? Шпионираш бившите си подчинени?
Ръката на Болд покриваше етикетите на папките и той не смееше да я помръдне.
— Разбира се — саркастично отвърна Болд и почука с пръст по папките. — Следя ви до един.
Дейвидсън се усмихна.
— Така си и знаех.
Болд се насочи право към бюрото на Ла Моя. С облекчение видя, че кабинетът на Крутър продължава да е празен — някои ченгета прекарваха целия работен ден в разходки между стаята за отдих и мъжката тоалетна. Болд прибра и двете папки в бюрото.
Намирането на ключа се оказа далеч по-трудно. Болд погледна под бюрото, но не го видя. Ако Ла Моя намереше бюрото си отключено… подобна възможност бе немислима.
Болд съвсем съзнателно пусна химикалката си на пода и коленичи, за да си я вдигне. Отново не намери ключа. Побутна настрани кошчето за боклук и го видя.
В момента, в който взе ключа, вратата на отдела се отвори. Болд погледна назад и видя чифт ботуши от щраусова кожа, които се приближаваха към него.
— Докато все още се занимаваш с това, защо поне не изхвърлиш боклука, приятел? — заядливо подхвърли Ла Моя. — Ако си имал намерение да инсталираш някой бръмбар под бюрото ми, забрави за тази идея! Хванах те на местопрестъплението.
При споменаването на думата бръмбар Болд неволно подскочи и удари глава в тавана на бюрото.
Единствената му възможност да заключи бюрото бе да застане така, че да скрие чекмеджетата от погледа на Ла Моя. Той се измъкна изпод бюрото, изправи се и залитна, преструвайки се, че за миг е изгубил равновесие. Опря се на бюрото, за да се задържи, и се опита пипнешком да вкара ключа в ключалката. Не успя.
— Май се изправих твърде рязко — измърмори Болд. Пръстите му трескаво продължаваха работата си. Най-после намери ключалката, превъртя ключа и го прибра в джоба си.
— Добре ли си? — загрижено попита Ла Моя.
— Нищо ми няма — отвърна Болд и веднага се запита що за човек беше той, щом можеше да измами един от най-близките си приятели. Искаше да насочи мислите на Ла Моя в друга посока и побърза да го попита: — Как мина оперативката в четири? — Почувства се посрамен и омърсен. Спомни си, че Дафни веднъж му бе казала, че отчаяните хора прибягват към отчаяни мерки.
— Хил иска да те види в кабинета си — информира го Ла Моя.
— Мен?
Ла Моя кимна и додаде шеговито: