— Май си я загазил, а, сержант? Твоите момчета да не би пак да са монтирали видеокамери в съблекалнята на момичетата?
Нима Хил бе разбрала за подслушването на телефоните им? Болд почувства, че кръвта се изцежда от лицето му. Бяха се насъбрали твърде много лъжи и измами. Беше изминал един-единствен ден, а той вече не можеше да се контролира.
— Може би все пак трябва да поседнеш малко — предложи Ла Моя.
— Добре съм — излъга го Болд.
Работните дневници на членовете на специалния отряд не съдържаха непременно едни и същи документи. В дневника на Ла Моя се съдържаха докладите за намерените улики, заключенията на техниците от криминалистичната лаборатория, психологическите профили, изработени от Дафни, и резюметата, изготвени от самия Болд. Там бяха още и докладите на техниците, изготвени след последния оглед на апартамента на Андерсън, както и кратка бележка за намерените резервни дискети. Тъй като за момента Андерсън беше единствената им реална жертва, Болд изчете всичко внимателно с уморените си очи. Представата на Ла Моя за подреждане и организиране на документацията бе по-различна от неговата и той срещна известни трудности, докато се ориентира.
Най-накрая стигна до фотокопията на снимките от сцената на престъплението, включително и двете серии, направени в апартамента на Андерсън. Започна внимателно да ги разглежда. Преглеждаше ги за трети път, когато се ухили доволно. Вдигна телефона и позвъни на Гейнис.
След няколко минути двамата се срещнаха във фоайето — обхваналата го параноя му нашепваше, че лекотата, с която бе започнал да подслушва телефоните на останалите, бе нож с две остриета. Със същата лекота можеха да се контролират и неговите телефонни разговори.
Заведе я в един близък ресторант. Тъмна дървена ламперия, мраморен под, излъскан месинг, блестящи огледала… скъпи вълнени костюми, елегантни обувки на високи токове, пури. Шумът бе оглушителен. А Гейнис бе твърде нисичка и когато се настаниха на високите столчета пред бара, краката й увиснаха във въздуха.
— Откога си започнал да черпиш подчинените си, сержант? — Гейнис винаги говореше направо. И това бе една от причините, поради които я уважаваше толкова много. — Особено пък в заведение като това.
— Искам да те подкупя да ми свършиш една услуга. Защо ми е да те черпя иначе?
— Защо ти е наистина? Проблемът е в това, сержант, че не е нужно да ме подкупваш. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
— Зависи от услугата.
— Не, всъщност не е така — заяви тя и махна с ръка, за да повика заетата сервитьорка. Гейнис наистина притежаваше забележително присъствие на духа.
— Става дума за две неща — рече Болд. Говореше така, че никой освен нея да не може да долови думите му.
— Давай — подкани го Гейнис и го огледа внимателно. — Между другото, изглеждаш като парцал.
Не си бе сменял дрехите от четиридесет и осем часа.
— Така си е — съгласи се Болд.
— Жена ти?
— Ти можеш да получиш папката с материалите по убийството на Андерсън — рече Болд. Искаше да приключат час по-скоро с това.
— Би трябвало. Нали аз водя разследването — гордо му припомни тя.
— Нали точно това казвам и аз.
— Продължавай.
— Значи ще го направиш… ще си вземеш папката от Ла Моя.
— Ясно. — Донесоха й питието — чисто уиски. Тя отпи и кимна одобрително.
— Искам да прегледаш отново снимките, направени на местопрестъплението. Тези, които бяха направени по-късно — не онези от двадесети март. И тогава ще ти хрумне нещо.
Тя остави чашата си на бара, погледна го замислено и кимна мрачно.
— Продължавай — отново го подкани Гейнис, но вече не толкова ентусиазирано.
— Ти си намерила дрехите на Андерсън на пода на банята. Включително и обувките със завързаните връзки. Много добра работа от твоя страна. Сега на теория излиза, че можем да заключим, че въпросните дрехи в банята и обувките са били носени от Андерсън по едно и също време. В такъв случай нещо липсва… нещо, което би трябвало да е неразделно свързано с мръсните дрехи, които си намерила в коша за пране.
— Обувки.
— Ти си съкровище, Боби, знаеш ли го? — Болд я изчака да стигне до съответните заключения.
— Значи докато разглеждам снимките, да търся тези обувки — заяви тя.
— Обувки или…
— Ботуши — довърши мисълта му тя.
— Държа да получа лабораторния доклад за тези ботуши двадесет и четири часа преди който и да било друг.