Очите й се разшириха от изумление. Болд никога не заобикаляше правилата.
— Сержант?
Той извади петдоларова банкнота и я остави на бара, който гледаше към прозореца. Отвън някакъв бездомник протягаше ръка към забързаните хора, които минаваха край него. До него стоеше трикрако куче с проскубана козина.
Гейнис измъкна тефтера си и прилежно си записа нещо.
Този път тя го изчака да продължи.
— Сержант, за каквото и да става дума — а аз изобщо не искам да зная подробностите — ти не си сам в това, ясно ли е?
В очите му припари. Ако изобщо бе сигурен в нещо в момента, то бе фактът, че е съвсем сам.
— Благодаря — промълви Болд.
Тя изпи останалото уиски на две глътки и остави чашата на плота. Питието опари гърлото й и тя се закашля. После додаде, без изобщо да го погледне:
— Ако имаш нужда от рамо, на което да поплачеш, аз съм на разположение.
— Какво стана с видеозаписите от входната врата на Андерсън? Някакъв напредък?
— Тази вечер ще приключа с тях. Обещавам.
— Май и последния път, когато разговаряхме по въпроса, ми каза същото. — Той погледна собствените си бележки. — Ами ушната кал? — попита Болд. — Ушната кал на Андерсън?
— Пуснах искането до съдебния лекар. Той би трябвало да изпрати резултатите до лабораторията.
— Виж какво е станало — инструктира я Болд.
— Може ли да попитам нещо?
— Не — рязко отвърна той и окончателно я слиса. Опита се да замаже положението и додаде: — Бих предпочел да не го правиш.
Беше я наранил.
— Чудесно — заяви тя и се заигра с празната си чаша. После се смъкна от високия стол. — Ще те информирам какво съм открила.
— Боби! — извика след нея Болд. Щеше му се да бе подходил по-иначе към този разговор.
Някакъв тип с червени тиранти се обърна и го погледна. Изглеждаше като дванадесетгодишен и пушеше незаконна пура.
— Какво? — попита той. — Аз съм Боби. Какво искаш, по дяволите?
Болд мина край него, без да каже нито дума. Беше твърде разстроен и ядосан, за да се занимава с него.
Обстановката в кабинета на Шийла Хил с нищо не подсказваше, че стаята се обитава от жена. Но макар да бе претъпкана с документи, вестници и цели камари папки, в стаята цареше ред и порядък. Тя махна с ръка на Болд да седне на един от двата сиви метални стола с прави облегалки и безшумно събу едната си обувка под бюрото.
— Имаш ли нещо против? — попита го Шийла и запали цигара. Пушенето в сградата бе забранено. — Така, да караме по ред — поде тя. — Компютърът на Андерсън. Не мога да си обясня как изобщо позволихме на федералните да се докопат до него. Очевидно е, че трябва да разберем какво са открили в минутата, в която това стане.
— Мога да опитам — отвърна Болд, като си помисли за Калиджа. — Но и ти знаеш, че не мога да зная и чуя всичко.
— Така ли? Е, ами постарай се повече! Трябва непременно да научиш нещо. Става дума за необходимостта да получаваме всяка информация своевременно. А това не е шега работа.
— Те са го изпратили във Вашингтон — напомни й Болд. — Бърни познава няколко цивилни лица от тяхната лаборатория.
— Направи каквото е нужно. А това ме подсеща за другия, по-важен въпрос.
Болд се подготви за неизбежното: тя знаеше, че ги подслушва, и сега щеше да му отсече главата.
Шийла се изправи и се приближи до вратата на кабинета си. После я заключи. Занесе пепелника до прозореца, седна, обърна се към Болд и вирна крака върху бюрото си. После заговори с необичайно тих глас.
— Искам този разговор да си остане между нас. — Болд усети студените тръпки, полазили по гърба му. С него беше свършено. Сигурен бе в това. — Разбра ли?
Болд кимна неуверено. Хил излъчваше завладяваща женственост. Седнал толкова близо до нея, Болд се чувстваше силно привлечен от нея. Завладян.
— На този етап всички смятаме, че става дума за някаква верига за незаконни осиновявания. Нали? Значи, ако сме прави, излиза, че в тази игра се въртят сериозни пари. Пазарната цена за едно незаконно осиновено дете варира някъде между двадесет и седемдесет хиляди долара. Белите деца се продават най-скъпо. Така че вероятно става дума за милион, че и отгоре.
Болд се питаше защо Хил бе чакала толкова време преди да изтъкне тези аргументи за възможно нелегално осиновяване на отвлечените деца. И какво целеше с този разговор?
— А това означава доста пари, с които могат да се платят някои дребни услуги. — Тя го погледна право в очите. — Започваш ли да схващаш за какво говоря?