— Може би — предпазливо отвърна той.
— Ако прегледаш внимателно докладите, не може да не си дадеш сметка, че във всеки един град, в които е действал досега, Гайдаря от Хамелин офейква само броени дни, преди силите на реда да предприемат някакъв опит да го заловят. Сан Франциско. Портланд. Това заключение веднага се набива на очи, нали? — попита тя.
— Може и така да се каже — отвърна Болд.
— А ти — тя силно наблегна на местоимението, — ти се намираш в най-изгодно положение.
— Аз?
— Разбира се.
Никога не бе вярвал в идеята, че заобикалящият го свят може да се сгромоляса само за миг — та на всеки свят му трябваше време, за да се срути! — но в този момент имаше усещането, че всичко около него се руши. Стените, мебелите, таванът и подът сякаш започнаха да се приближават към него, да го притискат под тежестта си. Тя знаеше! Беше разбрала. В следващия миг щеше да се наложи да й признае за Сара, а после?
— Аз — повтори Болд. Гласът му потрепери несигурно.
— Че кой друг? — попита тя и потвърди подозренията му, че бе обмисляла този разговор дълго и внимателно. — Това е твоят свят, нали?
— Да — тъжно промълви той. Тя бе прозряла всичко. Дъщеря му беше неговият свят. Преди по-малко от два месеца двамата с Лиз бяха взели Сара при себе си във ваната, а малките й крачета неудържимо ритаха във водата… Това като че ли бе станало в един друг свят, по-различен за всички тях.
— Намираш се в невероятно изгодна позиция. Кой би се досетил?
Той изпита неподправена омраза.
— Да, кой би се досетил? — повтори Болд.
— Ще ме подкрепиш ли? Добре ли се чувстваш всъщност? Изглеждаш ми ужасно блед, Лу.
„А как би трябвало да се чувствам?“, помисли си той. На глас рече:
— С теб съм.
— Кой още? Мълрайт и Джон отпадат. Намират се твърде близо до центъра.
— Тук обаче ще трябва да възразя — обади се Болд. — Колкото по-близо до центъра, толкова по-добре. Аз поне бих разсъждавал по този начин.
— Според мен заради дърветата не можем да видим гората. Помислих си и за Матюс и може би тя също може да стане част от всичко това…
— Тя не е въвлечена! — рязко я прекъсна Болд.
— Но би могла да бъде. Ако ти поискаш, тя ще се съгласи. В известна степен е много подходяща за целта.
— Почти не съм разговарял с нея през последните няколко дни — възрази той. Но подслушвам телефона й! И твоя… и на Ла Моя!
— Но ако поискаш, тя ще ти помогне.
Изведнъж през тялото му като че ли премина ток с високо напрежение; върховете на пръстите му изтръпнаха. Той погрешно бе изтълкувал всяка нейна дума.
— Капитане… — започна Болд. — Шийла… за какво, по дяволите, си говорим двамата с теб? Аз? Матюс?
— Аз смятам, че вероятно става дума за репортер. Нали знаеш как стават тия неща: ексклузивни права върху цялата история в замяна на малко сътрудничество. Сделка за книга. Или телевизионен филм — добави тя.
— За едно и също нещо ли говорим?
— Сто хиляди? Двеста хиляди? — бързо продължи тя. — Според мен някой репортер си купува поверителна информация и я предоставя на Гайдаря от Хамелин в замяна на правата върху цялата информация. Сигурно работи в някой от таблоидите.
Болд дълбоко си пое дъх и преглътна.
— Само един въпрос. За да си изясня положението — сухо подметна Болд. — Значи ти искаш от мен да открия евентуалната къртица, която продава информация?
Тя побърза да го предупреди:
— Според мен някой от федералните агенти е най-вероятният извършител. Дяволски надежден източник. Малко пари в брой под масата и готово! Такива неща се случват непрекъснато.
— Ти искаш от мен да разоблича къртицата? — Зави му се свят, едва не се разсмя на глас, осъзнал иронията на цялата ситуация: тя искаше от него да постави капан на самия себе си.
— Да — отвърна тя. — Как иначе да си обясним факта, че вече толкова месеци не можем да пипнем онзи мръсник? Някой продава поверителна информация. Няма друг начин.
— Ще подадем на федералните малко фалшива информация — предложи Болд — и ще чакаме да видим какво ще стане.
— Всичко, което сметнеш за нужно. — Без да знае това, Шийла Хил току-що му бе дала зелена улица за подслушването на телефоните, което вече бе в ход.