Щеше да му се наложи да измисли нещо, макар и скалъпено набързо и недотам убедително, за да я успокои. Може да използва Дафни, а може да го направи и сам.
— Струва ми се, че си попаднала на нещо, капитане. Казаното от теб наистина звучи разумно.
— Тук си дяволски прав. Ако успеем да извадим този предател от играта, тогава ще сме сигурни, че никой не саботира усилията ни, и може би наистина ще успеем да пипнем Гайдаря от Хамелин.
— Точно така — съгласи се Болд. Не можа да измисли нищо повече.
27.
Същият този четвъртък, малко след осем часа вечерта, Болд паркира пред къщата на семейство Шотц. В топлата вечер се усещаше ароматът на кълнящата земя — плодородна, черна, мокра почва, която след дългите месеци на неспирни дъждове сега даваше началото на нов живот. Болд си спомни една вечер в началото на зимата, която бе прекарал сам със Сара у дома. Беше сложил един диск на Скот Хамилтън на стереоуредбата, седнал бе до масата с чаша топъл чай и бе настанил малката Сара в скута си. Двамата заедно разлистваха страниците на една книжка — Болд си я спомняше с най-големи подробности — а той й показваше картинките. Изведнъж Сара извърна главичка и го погледна право в очите — Болд и до днес си спомняше чувството, което бе изпитал в онзи миг… едно толкова малко човече бе успяло да осъществи общуване, истинско общуване с него, а после на личицето й постепенно се бе появила широка и искрена усмивка, а той бе обладан от толкова силна обич към дъщеря си, че изпита почти физическа болка в гърдите, гърлото му се сви, очите му се напълниха със сълзи. Бащата плачеше, детенцето се усмихваше, а книжката се изплъзна от масата и се захлупи на пода.
Червената хонда на Дафни пристигна няколко минути по-късно. Дафни отвори вратата на шевролета и се настани на предната седалка до Болд. Ухаеше на люляк, а изражението на лицето й не можеше да прикрие вътрешната й тревога. За момент никой от двамата не каза нищо. Болд знаеше, че тя е вбесена от отказа му да й обясни защо бе преместил Майлс извън града. Но той не би могъл да обясни каквото и да било. Вече бе затънал твърде дълбоко.
— Отделих малко време да прегледам материалите и попаднах на някои много интересни съвпадения. — Всички, включително и Дафни, знаеха, че той ненавижда тази дума. — Погледни — подкани я той и й подаде купчина с предварителните лабораторни заключения, които бе открил в дневника на специалния отряд. Тя не би видяла нищо съмнително във факта, че той притежава тези документи. Болд винаги бе обръщал специално внимание на намерените улики — това бе неговата орисия.
— Изявленията на родителите — констатира тя, без да спира да чете.
— Едното е на семейство Шотц — поясни Болд. — Другото е от един доклад, предоставен ни от Бюрото. Става дума за Портланд… за отвличането в Портланд.
— И искаш да ги прочета? — нетърпеливо попита тя.
— Просто да ги прегледаш.
— Материалите от Портланд са под формата на разпит — отбеляза тя.
— Добре. Ето! — И посочи с пръст: — … повито в одеялце по време на похищението. Майката твърди, че одеялцето е било специално.
— Всички майки смятат, че бебетата им са повити в нещо специално — отбеляза Дафни.
— Не, не, не! Тя го нарича специално, защото е било специално поръчано. В съвсем буквалния смисъл на думата. Ето! — продължи той и разлисти страниците. — Дорис Шотц пък твърди, че нейното бебе е било облечено в специална дрешка със снимка на Ронда. Цитирам дословно.
— Специално значи — повтори Дафни, схванала най-сетне логиката на думите му.
— Специално — кимна той.
— Уайнстейн?
— Не мога да намеря нищо по въпроса. Тази тема изобщо не е била обсъждана. Но точно заради това сме тук — информира я той. — Дорис Шотц е много организирана и подредена жена. Веднага ще схване какво именно търсим.
— А аз? Каква е моята роля във всичко това?
— За да придадеш по-човешки измерения на срещата ни. Не искам подробностите от този разговор да стигнат до пресата. Държа това наистина да бъде разговор, а не разпит. Жената е същинска развалина.
— И ти самият не изглеждаш кой знае колко по-добре. Опитваш се да поставиш някакъв рекорд по продължително носене на една и съща риза, или какво?
— Той избира жертвите си по някакъв начин.
— Специални одеялца, изработени по поръчка?
— Защо не?
— Просто попитах. Хората от Бюрото проверяват всички абонаменти за детски списания и каталози. Съобщиха го на днешната оперативка — информира го Дафни.