— Така ли? — попита Болд. Надяваше се, че е успял да изрази някаква изненада.
Но Дафни го познаваше прекалено добре.
— Няма да задавам въпроси — успокои го тя. — Вече ти обещах. Но искрено се надявам, че знаеш какво правиш.
— Аз също.
Дорис Шотц отвори вратата, вдигнала на ръце тригодишния си син. Болд я бе видял само преди няколко часа пред кабинета на Дейвидсън и знаеше, че през последните две седмици не бе прекратявала бдението си в отдела. В този същия отдел, в който хората се шегуваха с всекиго и с всичко, без значение колко зловещо бе то, и в който Болд не бе чул и една-единствена шега, изречена по повод на Дорис Шотц. Тя неотменно се появяваше в коридора всеки ден, твърдо решена да не им позволи да забравят за дъщеря й. Всички й се възхищаваха за това — от капитана до патрулиращите полицаи.
Макар едва тридесетгодишна, тя имаше вид на човек, който е на прага на смъртта — беше болезнено слаба и бледа. Покани Болд и Дафни, но очевидно не се зарадва на посещението им. За броени дни Дорис Шотц бе започнала да изпитва силна и дълбоко вкоренена омраза към полицията.
Очевидно малко преди това бяха вечеряли, защото на кухненската маса все още имаше две салфетки за хранене. Дорис Шотц се зае да приготви чай и кафе, но нито за миг не изпусна детето от прегръдките си, макар на моменти да им се струваше, че ще се прекърши под тежестта му.
Болд и Дафни предпочетоха чай. Въпреки възраженията на съпругата си, Пол Шотц сипа ром в кафето си. Очите му бяха изцъклени и нефокусирани като на препариран плъх. Очевидно не се бе бръснал от няколко дни. Приличаше на военнопленник в собствения си дом. По всичко личеше, че бе спал с ризата си — вероятно на дивана във всекидневната.
Пол Шотц седна на масата заедно с тях, но насочи невиждащия си поглед някъде зад тях. Празните му очи се взираха право през Болд и той имаше неприятното усещане, че някой стои точно зад гърба му.
— Какво искате? — грубо попита Дорис Шотц. Преди две седмици би направила всичко, за да помогне; сега вече не хранеше особени надежди. Гайдаря от Хамелин прекършваше много повече съдби — не само тези на децата, които отвличаше.
Дафни заговори първа.
— Ние постигнахме напредък — реален напредък — в разследването, госпожо Шотц. Полицейската работа се състои главно в търпеливото събиране и напасване на отделните факти и улики. Тук сме, за да се опитаме да намерим още такива. Длъжни сме да се възползваме от всяка възможност. И затова сме тук. Част от въпросите, които бихме искали да обсъдим, са били повдигани и преди. За някои неща вероятно сте разказвала толкова много пъти, че ви е дошло до гуша. След всичките тези разговори сигурно смятате, че вече би трябвало да сме получили нужните ни отговори, но истината е, че не сме. Иначе нямаше да сме тук тази вечер. Онова, което трябва да направим… всички ние — подчерта тя, включвайки в кръга на заинтересованите и замаяния съпруг, — е да се опитаме да си представим, че нито един от тези въпроси не е бил обсъждан преди. Да започнем на чисто. Да позволим на всички незначителни подробности да изплуват на повърхността, подтиквани от вашата мъка и болка. Всички ние искаме Ронда да се върне при вас. Независимо от враждебността и гнева, които изпитвате към нас, важно е да ни повярвате и да ни се доверите, защото истината е една: ние сме заедно с вас. — Погледна Болд за миг. Последните й думи бяха предназначени и за него.
Дорис Шотц окончателно загуби търпение и заяви:
— Обсъждахме и най-малката подробност поне десетина пъти. Вие все си водихте някакви записки. Изобщо ли не ги четете?
— Понякога става така, че отговорите се променят — обади се Болд.
— Преживяният шок оказва влияние върху паметта — поясни Дафни. — Вие може да си мислите, че сте ни казали нещо, защото много ясно си го спомняте, но истината е, че изобщо не сте го изразили с думи. Съзнанието ни понякога може да ни изиграе доста странни номера. Същото се случва и с нас: понякога сме дотолкова погълнати от определена насока на разговора, че чуваме, но не обръщаме достатъчно внимание на някоя важна подробност. И когато тази подробност отново излезе на повърхността — ако това изобщо се случи — цялото разследване може да тръгне в нова посока. — Дафни замълча за миг, а после додаде: — За малко повече от три седмици ние постигнахме значителен напредък, госпожо Шотц. Дойдохме тук, за да слушаме. Помогнете ни, моля ви. Помогнете ни да намерим Ронда.