Дафни се протегна и докосна нервно потрепващата ръка на Дорис Шотц.
— Можете ли да си припомните как изглеждаше този етикет?
Тя присви очи.
— Не, етикета не мога. Само одеялото.
— Но не и етикета?
— Не.
След отвличането на Сара Болд като че ли бе изгубил реална представа за времето. Струваше му се, че всяко нещо продължава твърде дълго. Търпението му беше на свършване. Обърна се към съпруга и заговори с леко грубоват глас.
— Разкажете ми отново за онзи увеселителен влак… кой знаеше, че ще бъдете там?
— Това трябваше да бъде изненада — отвърна той и погледна жена си. — Вече обсъждахме това.
— Значи лично запазихте билетите — констатира Болд.
— Да. Трябваше само да позвъня на един телефонен номер и да резервирам два билета. Самите билети се получават във влака.
— Но все пак трябва да сте ги платил по някакъв начин. Как? С кредитна карта?
— Разбира се — отвърна мъжът.
— И не си спомняте да сте казвал на някого — колега, съсед, добър приятел? Може би някой познат ви е препоръчал този влак и вие сте му споменал, че смятате да прекарате вечерта там?
Мъжът прокара ръка през омазнената си коса.
— Не, нищо подобно. Не съм казвал на никого. На никого.
— Разполагате ли с извлечението за баланса на кредитната си карта? — попита го Болд.
Мъжът изглеждаше малко занесен.
— Помисли, скъпи — примоли се Дорис Шотц.
Той сбърчи вежди.
— Предполагам, че съм го получил. Резервирах билетите предварително, нали разбирате… — Той се пресегна да хване ръката на жена си, но тя я дръпна.
— Намери го! — нареди Дорис.
— Не мога.
— Извлеченията за последните три месеца от кредитните ви карти ще ни помогнат много — поясни Болд.
Съпругът изглеждаше сломен.
И тогава съпругата си спомни нещо.
— Предадохме всички финансови документи на другите хора — от ФБР — рече тя.
— Всички финансови документи? — попита Болд. Гласът му прозвуча съвършено спокойно. Вътрешно кипеше от гняв.
— На момичето — поясни съпругът. — Онова с акцента. Тя взе банковите извлечения за текущите сметки и кредитните ни карти. Всичко.
Кей Калиджа, осъзна Болд.
Преди да си тръгнат, Дафни и Болд разгледаха отново детската стая. Той влезе в стаята, осъзнавайки с безпощадна яснота какво означава човек да живее с такава празнота в живота си. Беше прекарал изминалата нощ в стаята на Сара — седял бе в люлеещия се стол и бе гледал в мрака, преизпълнен с омраза към самия себе си. Възприе колкото можа от сцената на престъплението — огледа я с нов поглед, от нов ъгъл. На килима имаше три отбелязани места — там бяха намерени парченцата автомобилно стъкло. Именно те свързваха отделните престъпления с един-единствен извършител и Болд не можеше да не си дава сметка за важността им. Скринът и первазите на прозорците бяха посипани с прах за снемане на отпечатъци. Плюшени играчки и детски книжки покриваха рафтовете на библиотеката, боядисана очевидно от самите родители. Музикална играчка с мечета панда с червени и жълти крака; масичка за преобличане на бебето.
Болд си представи Гайдаря от Хамелин, който влиза в стаята и се насочва право към креватчето. Чудесно знае какво търси там. Болд се обърна към скрина. Гайдаря бе отделил от скъпоценното си време, за да прерови скрина. Защо? Дали не е имал нужда от допълнителен комплект дрехи за бебето? Или се е боял да не остави някакви улики след себе си? Дали бебето е било повито с въпросното одеялце, или се е намирало в чекмеджето, което все още зееше отворено?
След огледа на скрина — с одеяло или без него — престъпникът отново се връща до леглото. Трябва по някакъв начин да замаскира или скрие бебето, преди да го изнесе от къщата. Завива я в друго одеяло? Или пък я поставя в чанта? В кутия за инструменти?
Отвореното чекмедже не му даваше мира. Липсващото одеялце очевидно играеше важна роля във всичко това.
— Той е организирана личност — припомни му Дафни. — Щом е взел точно това одеялце, значи е имал достатъчно убедителна причина да го стори.
— Госпожо Шотц! — извика Болд.
Жената се спря на прага на стаята, неспособна да пристъпи вътре. Очите й се напълниха със сълзи и тя обгърна тялото си с ръце, сякаш се опитваше да се предпази от обгърналия я хлад.
— Вие ли перете обикновено?
— Можете да сте сигурен, че Пол не се занимава с това.