— Малкият Хенри е бил там.
— Малкият Хенри е на три годинки. Не забравяй това.
— Майлс е на четири. Прекрасно познавам тригодишните — отвърна Болд.
— Твърде е малък, за да свидетелства?
— В съдебната зала може би, но не и за мен. Миналата година счупих една лампа на Лиз — тя си я пазеше още от годините в колежа. Сметох парченцата, изхвърлих ги и реших, че ще изчакам някой удобен момент, за да й кажа. Нали знаеш — глуповато поясни той, — има удобни и неудобни моменти за подобни признания. Да, ама Майлс ме изпревари. Той й докладва за целия инцидент с най-големи подробности в мига, в който тя влезе вкъщи. Беше на три годинки. Не само бе запомнил всичко, което бях направил, но можа и да го разкаже. На три години! Готов съм да приема показанията на тригодишен свидетел. Само ми го осигури. — Болд я погледна. — Можеш ли да го направиш?
— Не и ако майка му е против. Готова съм да се обзаложа на каквото и да е, че Дорис знае, че Хенри е видял нещо. Но независимо от това колко силно иска да си върне Ронда, тя не може да се насили да въвлече и Хенри във всичко това. Едното й дете е отнето. Останало й е още само едно. И тя не би направила нищо, което да го застраши по някакъв начин. Вината, изписана на лицето й, е породена по-скоро от нежеланието й да ни допусне до Хенри, отколкото от факта, че в оная трагична вечер двамата със съпруга й са вечеряли в увеселителния влак.
— Защо ме остави да си тръгна?
— Защото тя трябваше да ни види как обсъждаме нещо пред дома й. За да си осигурим известни изгледи за успех, трябва да сме сигурни, че тя е готова да отстъпи от желанието си на всяка цена да защити сина си. Хенри може да помогне на Ронда. Майката у Дорис знае това. Но тя просто не може да се насили да го признае пред нас — чакала бе твърде дълго, твърде много гняв и озлобление бе изляла отгоре ни. Сама си е изкопала дупка, от която не знае как да изпълзи.
Дафни го погледна, въздъхна и продължи:
— Ние можем да й помогнем, но това ще стане само ако е готова да поеме отговорността за действията си в миналото. Странното е, че според мен тя изпитва страх. И въображението й може да се окаже по-силен противник от самите нас.
Болд завъртя ръка и като че ли погледна часовника си.
— Така ли? Ами в такъв случай, ако откаже да говори, ще я обвиним във възпрепятстване на разследването и ще я замъкнем в участъка. — Той тръгна към къщата. Дневникът на специалния отряд все още беше в ръката му.
— Ти откога стана ченге, съдия и съдебен заседател едновременно? — попита Дафни и започна да подтичва, за да се изравни с него.
— Всичко се случва, да те вземат дяволите! — отвърна той. Вече беше на стълбищната площадка.
Тя рязко се закова на мястото си. Сякаш я бе зашлевил през лицето. После отново хукна подире му.
— И откога ругаеш?
— Същият отговор. — Той протегна ръка към входната врата и почука по-силно от необходимото.
— Лу! — Дафни с все сила сграбчи ръката му. — Говоря сериозно. Това не си ти!
— Напротив, аз съм. Да, така е. Това е новото ми аз. Или ме приемаш такъв, какъвто съм, или се махаш оттук.
— Да се махна! — възкликна тя. — Какво става с теб? — Дафни продължаваше да го държи за ръката.
— Казах ти, че не искам никакви въпроси — сухо прошепна той. — Помниш ли?
Тя пусна ръката му.
— Остави ме аз да говоря — настоя тя. — Повече от очевидно е, че за тази жена ще е нужен специален подход. Трябва да я притиснем наистина, но не направо. — Погледна го право в очите. Неговите бяха тъмни и хлътнали в орбитите си. — Моля те — примоли се Дафни.
Чуха се приближаващи стъпки.
Дафни продължаваше да го гледа право в очите, твърдо решена да не отстъпи. Тя, която смяташе, че познава този мъж по-добре от всички останали, оказваше се, че изобщо не го е познавала.
— Ако това хлапе, ако тази жена — ядосано заяви той — е премълчала нещо пред нас… — Не можа да довърши изречението си. Каза само: — Тук са заложени човешки животи!
Входната врата са отвори.
Отвори им Дорис Шотц. На лицето й бе застинала тревога, примесена с предпазливост. Цялото внимание на Дафни продължаваше да е съсредоточено върху Болд.
Жената на вратата каза:
— Струва ми се, че за днес ми стига…
— Трябва да поговорим — прекъсна я Дафни, без да сваля поглед от Болд. — Сега — настойчиво заяви тя, рязко изви глава по посока на жената, мина край нея и без покана влезе в къщата. — Трябва да поговорим с Хенри — поясни Дафни.