— Бая бързо ще да смята. Щом насмогва, все едно наистина го правиш…
— Прав си, бая бързо смята.
— А мож ли тогаз ми сметна едно нещо, как ще е, ако наистина го правиш?
— Какво?
Бай Добрин изчезна по коридора, и след мъничко донесе от стаята си голям гумен мях, очевидно също изровен от боклука, и с вързана отпред метална тръба с дупки от всички страни, очевидно пробивана на ръка. Сетих се, че в стаята му имаше стара ръчна бормашина, сигурно също изровена от боклука.
— Каква е тая гайда? И свирката отпред от тръба за охладител ли е?
Бай Добрин наду мяха, и го притисна под мишница. Не се чу никакъв звук.
— Кат стисна… как го рече, гайда ли? Гайдата, и свирката тука духа отпреде, нали? Не да речем през ей оттука настранито?
— Нормално. Това е най-правият път за въздушната струя. — Забелязах, че в началото на свирката има пъхната по-тънка тръбичка, която образува сопло.
— Да, ама дуфна ли леко от ей тука отстранито, задухва вместо отпреде ей оттатъто. Все едно като кола с кормило — ти въртиш кормилото слабо, па колата завива силно. С малко сила много сила водиш.
— Да. Леката струя отклонява малко силната, и тя излиза от другата дупка. И какво?
Бай Добрин измъкна от джоба си наръч най-разнообразни тръби с дупчици. След това изрови от другия стиска парчета от тръбички за системи.
— Ако вържа оттатъто ей тая свирка, тя прави силната струя на три по-слаби. И след това ако вържа с маркучетата тая дупка с тая, тая с тая, и тая с тая, какво ще стане? Без да требе аз да духам отникаде, само гайдата стискам?… Тези двенките доле виж. А?
— Хм… Въздухът излиза ту от едната, ту от другата… Ха! Че това е въздушно-струен осцилатор!
— А вържа ли още две свирки, ей такава и ей такава, и първата тукато, па другата тамоте? И те тая дупка я вържа с маркуче с тая, тая с тая, па тая само я затапя с палеца?
Не можех да разбера за какво служи нещото в ръцете на бай Добрин, но беше интересно. Въздушната струя излизаше на равни интервали последователно през четири от дупките, и ги редуваше без спиране.
— А ако оттапя палеца?
Внезапно редът на излизане се промени — втора, четвърта, първа, трета. И пак, в затворен цикъл.
— Хм… Бай Добрине, за какво ти е това?
— Ако ти го покажа, ама не стискам гайдата, мож ли каза от кои дупки как ще духа? — Той бързо размести две от свирките. — Тъй?
Опитах се да проследя как ще се регулира въздушната струя, но бързо загубих сметка. Просто не успявах да запомня всяко управление, и да преценя забавянията.
— Няма да можеш — поклати глава бай Добрин. — Пробвай с маймунарията. Опитах още два-три пъти, кипна ми и се лепнах на компютъра. Ако опишем всяка от свирките като комбиниран забавителен тригер, и направим четири масива — с разположенията на дупките, с дистанциите им, с входовете и с изходите, трябва да мога да опиша нещата програмно…
— Ще духа на прекъсвания от тази дупка тук, а между прекъсванията ще духва ту от ей тази, ту от тази, ту от тази, в този ред. Нали?
Бай Добрин притисна мяха. Опипах дупките. Бях улучил ритъма, но не и поредността.
— Чакай малко, мисля че хванах къде ми е бъга в програмата… Сега?
Този път стана перфектно. Бай Добрин отново размести свирките — програмата ми отново даде правилен резултат. След третото разместване пак хванах грешка, но след като я оправих, заработи желязно. Дори когато всички свирки бяха свързани, и последователността на струите започна да се повтаря веднъж на повече от трийсет такта, компютърът пак я предсказа абсолютно точно.
— Доволен ли си, бай Добрине? Компютърът е по-малък от гайдата ти, пък повече работа върши.
— А колкото сто такива гайди ще свърши ли работа? — вдигна вежди пациентът ми.
— Ще свърши — успокоих го аз. Маниакална психоза? Надали, никакви други признаци. Чист обсесивен синдром? Чак толкова чист няма в реалността. Я да видим ще излезе ли още нещо… — Можеш ли да ми опишеш как трябва да изглеждат стоте гайди? Да видим.
Бай Добрин придърпа лист хартия и молив от бюрото, и съсредоточено се зае да изписва някакви странни знаци. Приличаха мъничко на руни, и мъничко на китайски йероглифи, но не бяха нито едното, нито другото. Скоро целият лист беше покрит с тях. Пациентът ми ги провери внимателно два пъти и се усмихна:
— Те ти ги стоте гайди. Сто и две са, де.
— Не разбирам. Не ми приличат на схеми. — Шизофрения? Те си изобретяват собствени знакови системи. Но при нея няма амнезия, а и той очевидно е без емоционална дисоциация… Някакъв особено нетипичен случай, сам по себе си?…
Бай Добрин взе втори лист и започна да рисува на него, като хвърляше погледи към началото на листа със знаците. След малко ми го подаде: