Галахад в Бландингс

— Не се разделя с тях. Жалко, че се е наложило да ги сложи. Развалят външността й.

— Точно това й казах и аз. Обясних й, че я карат да прилича на извънземно чудовище.

— А тя какво отговори?

— Ами какво ли не — измънка Сам. Явно споменът не бе измежду най-драгоценните.

Гали сви устни. Беше кавалер до мозъка на костите. Навремето беше казвал и по-обидни неща на букмейкъри и тям подобни, но те неизменно принадлежаха към мъжкия пол. От най-ранна младост винаги се гордееше, че е крайно учтив с жените. Дори когато една балерина от испанско-италиански произход го намушка в крака с игла за шапки, маниерът му остана спокоен, а езикът — сдържан.

— Не е било редно да я дразниш заради физически несъвършенства, момчето ми — неодобрително произнесе той. — Тя не е виновна, че има нужда от очила.

— Тъкмо там е въпросът. Зрението й е отлично. Ония гадости са с обикновени стъкла, а тя ги слага само за да впечатли лорд Емсуърт.

— Ходът на мислите й ми убягва.

— Каза, че с тях изглеждала по-възрастна.

— А, да, разбрах. Чет Типтън не възразяваше срещу функционирането й без фарове, но може би е сметнала, че брат ми ще е по-взискателен. А и сестра ми Хърмайъни не би одобрила секретарка, която изглежда осемнайсетгодишна.

— По-скоро седемнайсет.

— Да, възможно е. Странно, но всички млади момичета ми изглеждат седемнайсетгодишни. И ти ще го забележиш, като станеш на моята възраст. Значи тя се докачи?

— Не й стана приятно.

— Рижите са много кибритлии. Но това положително е било само краткотрайно спречкване, което лесно би се заличило с целувка и извинение, а не нещо, което трайно би отблъснало момиче от любимия мъж.

— Имаше и още.

— Разправи ми за ощето.

— Ами тази моя къща… Когато дружахте с баща ми, отсядал ли си в дома му в Съсекс?

— В „Грейт Суифтс“? Десетки пъти. Ужасна съборетина.

— Точно така. Поддържането й струва майки си и баща си. Татко ми я завеща и аз искам да я продам.

— Не те упреквам.

— Така ще мога да си купя съдружие в издателска фирма. Не смятам, че имам голямо бъдеще в съдебната палата, но знам, че ще съм страхотен издател.

— В издателската работа има пари.

— Има, и още как, а аз искам да докопам част от сях.

Гали замислено пийна от уискито. Беше му неприятно да охлажда ведрия ентусиазъм на младия си приятел, но чувстваше, че ще е любезно от негова страна да го предупреди — това, което планираше, беше далеч от лесната работа, която си представяше. Англия гъмжеше от собственици на земя, които горят от нетърпение да се отърват от имотите си, но не могат да намерят купувачи.

— Може би няма да е толкова лесно да я продадеш. В наши дни хората не се нуждаят от такива огромни постройки.

— Уфи се нуждае.

— Кой?

— Уфи Просър, едно приятелче от „Търтеите“. Току-що се ожени и жена му иска къща в провинцията, недалеч от Лондон. Видя „Грейт Суифтс“ и направо е пощуряла по нея.

— Звучи обещаващо. А този Просър богат ли е?

— Рине парите с лопата. Баща му беше „Просъровото хапче за стомах“ и съм сигурен, че мога да му измъкна двайсет хиляди лири, ако сделката стане.

Съмненията на Гали се стопиха. Усети, че е сбъркал, като предположи, че работата няма да е лесна.

— Е, както обича да казва брат ми Кларънс: „Превъзходно, превъзходно, превъзходно!“ — Гали замълча.

Забеляза мрачен израз на лицето на събеседника си и се учуди, че е отчаян при толкова добри перспективи.

— Ако не смяташ, че е превъзходно, защо не смяташ, че е превъзходно?

— Защото има спънка. Уфи настоява къщата да се ремонтира, преди да се раздели с чека. Страшно е порутена.

— Беше порутена още по времето на баща ти. В повечето стаи имаше кофи за събиране на водата от покрива и всичко беше изпоядено от мишките. Започвам да схващам естеството на затруднението ти. Много ли ще струва един ремонт?

— Мисля, че бих се справил със седемстотин лири. Но досега съм спастрил само двеста.

— Няма ли към кого да се обърнеш да ти заеме остатъка?

— Няма. Е, така стояха нещата, когато се случи онова в „Търтеите“.

— Чакай, много избързваш. Кое онова в „Търтеите“?

— Залаганията. Бяха организирани залагания.

— За конни надбягвания?

— Не, за това кой член на клуба е следващият, който ще се ожени. Предполагам, че сватбата на Уфи ги наведе на тази мисъл.

— Много разумна идея. Преди години в „Пеликан“ правихме подобно залагане, само че за това, кой ще е следващият, който ще умре.

— Доста зловещо.

— А, в „Пеликан“ не обръщахме внимание на подобни неща. Предложението се посрещна с овации, фаворит, естествено, беше старият Чарли Пембъртън, който наближаваше деветдесетака и беше публична тайна, че има склероза на черния дроб от ранната си младост, прекарана във федералните малайски щати. Спомням си колко въодушевен беше баща ти, когато изтегли от шапката листчето с името му. Реши, че печалбата му е вързана в кърпа. Но, както толкова често се случва, надпреварата спечели неочакван кон. Клетият Страгълс Говедото. Прегази го такси в деня след тегленето на залаганията. Най-ненадминатият аутсайдер. Но аз прекъсвам разказа ти. Та какво казваше за това залагане?