— Аз, естествено, се включих.
— Разбира се — рече Гали, учуден, че би било възможно друго действие. — По колко бяха билетите?
— По десет лири.
— Десет лири? Да нямаш предвид шилинги?
— Не, лири. Случи се в момент, когато наоколо имаше доста пари. Аз вложих десетака си и Санди побесня. Заяви, че направо съм ги изхвърлил на боклука. Няколко седмици преди това се вкисна ужасно, когато с надеждата да закръгля скромните си спестявания заложих на конните надбягвания и загубих двайсет лири.
Гали кимна. Стори му се, вижда накъде клони историята.
— Ти загуби десетачката, а тя замърмори: „Аз какво ги казах.“
— Не, имах невероятен късмет. В списъка имаше само двама вероятни победители — Остин Фелпс, тенисистът, вероятно си чувал за него, името му е непрекъснато по вестниците, и Типтън Плимсол, един американец, сгоден за някоя си Уедж.
— Вероника Уедж. Тя ми е племенница. Значи познаваш Типтън?
— Не, не се познаваме. Дори не сме се виждали. Той е предимно в Америка и почти не се вясва в клуба. И сега е в Америка, но чух, че скоро ще се връща и сватбата ще се състои веднага след пристигането му.
— Така е. Определена е за началото на септември. Ще бъде голяма дандания. Организираме я в Бландингс и цялото графство ще присъства.
— Нима? Та когато изтеглих билета с името на Плимсол и на следващия ден научих, че годежът на Фелпс е развален по неизвестни причини, реших, че съм налапал баничката.
— А не си ли?
— Зависи от какъв ъгъл гледаш на въпроса. Ще спечеля парите от залаганията, които възлизат на петстотин лири, но ще загубя Санди.
Гали поклати глава.
— Не разбирам. Струва ми се, че би трябвало да се хвърли на врата ти, да те погледне със звезди в очите и да възкликне: „О, герой мой!“
— Още не знаеш всичко.
— Как, по дяволите, да го знам, като не ми го казваш!
— Опитвам се.
— Добре, продължавай.
3.
Сам допълни чашата си. По правило не прекаляваше, но тази сутрин, може би поради смущенията в любовния му живот, а може би поради присъствието на Галахад Трипуд, което винаги насочваше мислите на събеседниците си в алкохолна насока, не можа да устои. Отпи голяма глътка и продължи:
— Не можа да прости позицията ми по отношение на синдиката.
Гали измъчено зашава в стола. Самият той беше съвършен разказвач и много се дразнеше, когато другите се изразяваха неадекватно. Помисли си, че ако обичайният стил на младия му приятел е такъв, лудост е да се надява да приемат разказите му в строго подбиращ материалите си печатен орган като „Лигавчета и гащеризончета“, колкото и да беше вещ по котенцата. Монокълът му блъвна огън.
— Какъв синдикат? Откъде се появи сега тоя синдикат?
— Към мен се обърна един синдикат — заобяснява Сам, изведнъж станал уклончив, — който ми предложи сто лири за билета ми за Плимсол.
Гали трепна.
— Да не си проявил глупостта да се съгласиш?
— Не.
— Браво — отдъхна си Гали. — За миг ми се стори, че ги го направил.
Сам изгледа навъсено невинната муха, която миеше задните си крачка върху сифона.
— Може би щеше да е по-добре, ако бях приел — тъжно продума той. — Затова се разделихме със Санди. Тя искаше да приема предложението. Смяташе, че сто лири са пари в банката, докато несигурните пет не са.
Гали мъдро кимна.
— Жените са световноизвестни с пълната си липса на състезателен дух. Мразят, когато някой прояви смелост и замах за голям залог. Спомням си, когато бях дете, някой ми даде десетачка за рождения ден и повлиян от подшушването на местния бръснар, докато ми подстригваше косата, заложих цялата сума на утвърден аутсайдер в надбягванията за Националната купа. Не си чувал врява като онази, която вдигнаха женските членове на семейството, когато случката се разчу. Не бих могъл да получа по-гадни натяквания дори ако бях заловен при обир на Банк ъф Ингланд. За жалост конят загуби, което още повече влоши работата. И така, какво стана?
— Ами спорихме часове наред и когато останах непоклатим и категорично отказах да приема предложението на синдиката, тя кипна.
— Момичета с морковен цвят на косата са трагично склонни към кипеж. Често съм се чудил защо Природата, често възхвалявана като безкрайна в мъдростта си, е допуснала тъжната грешка да създаде червенокоси жени, които неизменно са страшно импулсивни и на бърза ръка вадят оръжието. Ако беше брюнетка или платинена блондинка, тази трагедия никога нямаше да се случи. Значи ти върна пръстена?