— Запокити ми го в лицето. Може би забелязваш леката драскотина на бузата ми.
— А сега ти връща и писмата. И само защото си скроен по-широко. Само защото много правилно си преценил колко повече ще спечелиш, ако рискуваш. Каза, че сте спорили часове наред. Доводите й смислени ли бяха?
Макар и силно наранен, Сам беше справедлив по природа и можеше да отдаде дължимото, където имаше такова.
— Ами да, до известна степен бяха. Докато е работила за чичо му, често е виждала оня приятел Плимсол и заяви, че непрекъснато се сгодявал и никога нищо не излизало. Каза, че ще стане същото и с племенницата ти. Оказва се, че момичетата, които се сгодяват за него, след това не пропускат да размислят.
— Вероника няма да размисли.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото, откак Санди го е виждала, чичо му умря и му остави милиони. Сестра ми Хърмайъни ще се погрижи зеницата на окото й да не направи някоя глупост. Можеш да си сигурен, че каквито и неуспехи да е претърпял в брачните си намерения в миналото, този път сватбата няма да се размине на Типтън Плимсол.
— Е, много се радвам за него, но това не променя факта, че изгубих Санди.
— Сигурен ли си, че е момичето за теб?
— Напълно. Няма спор.
— Е, не твърдя, че грешиш. И аз я намирам за очарователна, а тази женска склонност към предпазливост си върви по рождение. И най-добрите момичета обичат сигурното. Да, смятам, че е подходяща за теб.
— За разлика от нея.
— Може да е временно. Ще дойде на себе си. Трябва само да й поговориш тихо и разумно и ще видиш, че ще срещнеш разбиране.
— Но как да й говоря? Тя е в замъка Бландингс, а аз в Лондон.
Гали вдигна вежди, но личният му магнетизъм бе толкова мащабен, че монокълът остана на мястото си. Загледа се невярващо в Сам.
— Да не смяташ да останеш в Лондон?
— Че къде да ида?
— Мило мое момче, нямаш ли никакъв дух, никаква предприемчивост? Трябва да вземеш първия влак за Маркет Бландингс. Казвам Маркет Бландингс, защото за съжаление не съм в положение да те поканя в замъка. Сестра ми Хърмайъни управлява там, а по някаква неведома причина всичките ми сестри са си втълпили, че щом някой е мой приятел, значи е долнопробен плъх от подземния свят. Няма гост, когото да поканя и който да остане в скъпия роден дом повече от две минути. Хърмайъни го сграбчва за дъното на панталоните и той се намира проснат по очи, преди да е довършил разопаковането на багажа си. Не, трябва да отидеш в Маркет Бландингс, да отседнеш в „Гербът на Емсуърт“ и да чакаш в засада. Санди винаги ходи с колелото до Маркет Бландингс да взема книги от библиотеката. Ще я дебнеш, ще изскочиш срещу нея иззад някой уличен стълб и ще започнеш пазарлъка. Момичетата обичат да им изскачат изневиделица. Приемат го като комплимент. На твоите години не пропусках да изскоча срещу момичетата, с които имах някакво недоразумение, и това винаги водеше до мирно решаване на проблема.
— Но представи си, че не отиде с колелото до Маркет Бландингс?
— Тогава ще ти уредим среща в Деня за посетители.
— Какъв е този ден?
— Всеки четвъртък е ден за посетители в замъка Бландингс. Ще изкихаш половин крона и Бийч, нашият иконом, ще те разведе наоколо. Бойниците, галерията с портретите, кехлибарената гостна и всичко останало. Идват посетители от Улвърхамптън, Бриджнорт и други големи центрове. От теб се иска само да се смесиш с тълпата, и си в замъка.
Ентусиазмът му започна да се предава на Сам.
— Звучи добре — съгласи се той. — Но как ще се докопам до Санди?
— Аз ще ти я доставя.
— Къде?
— Ще уговорим място на срещата. Най-добре в кочината на Императрицата.
— Къде каза?
— В резиденцията на Императрицата на Бландингс — свинята-орденоноска на брат ми.
— А, разбирам. Как да я открия?
— Всеки ще ти каже къде е. Тя е една от забележителностите на Бландингс. Та мога ли да те очаквам в скоро време?
— Ще взема влака за Маркет Бландингс още днес следобед.
— Така те искам. Когато пристигнеш, ми се обади по телефона. А сега — рече Гали — трябва да тръгвам към „Барибо“ и да взема Кларънс.
4.
След като беше грижливо информиран от Санди Календър по телефона предишната вечер, че брат му ще го потърси малко преди един часа, а сега беше едва дванайсет и петдесет и четири минути, лорд Емсуърт беше смаян да види Гали. Когато Гали стигна до хотел „Барибо“, той беше седнал във фоайето, дългото му слабо тяло отпуснато като мокър чорап на стола, и имаше вид на човек, който не мисли за абсолютно нищо. Което си беше самата истина. Върху кроткото му лице бе изписан слисаният вид, който винаги придобиваше, когато беше в Лондон — град, който го смущаваше и тревожеше. За разлика от по-малкия си брат, за когото Лондон винаги е бил Земен рай, той бе алергичен към столицата на Англия и смяташе за изгубена всяка минута, прекарана там. Изправи се бързо като разгъваща се змия, а пенснето му изхвърча от носа и затанцува на края на верижката, както имаше навика да прави, когато лордът се стряскаше.