— Твърде умен съм.
— Констанс ме караше да слагам цилиндър.
— Бас държа, че си предизвиквал сензация.
— И колосана яка. Да, трябва да призная, че колкото и да съм привързан към Констанс, за мен ще е голямо облекчение да се освободя от женско общество. Какъв покой! Между другото, с кого говорих вчера по телефона? Беше непознат женски глас.
— Не можеш да очакваш от мен да съм наясно с всички женски гласове, които ти се обаждат по телефона. Знаеш какъв палавник си.
Лорд Емсуърт пусна закачката покрай ушите си със самочувствието на човек, чиято репутация няма нужда от защита. Откак преди двайсет и пет години беше починала съпругата му, си беше изработил желязна житейска философия как да се изплъзва на жените. За разлика от Гали, който не обичаше нищо повече от обществото им и на младини беше най-щастлив, затънал до колене в балерини и барманки, графът полагаше екстрени усилия да ги държи на минимум една ръка разстояние. Естествено, не можеше да се надява да ги избегне напълно, защото жените имаха гадния навик да цъфват, когато най-малко ги сееш, но за компенсация имаше дълги бързи крака и политиката на внезапното изчезване като гмуркане на паток винаги даваше отлични резултати. В тесния му кръг вече бе всепризнато, че не си пада по жените, и всяка, която се опита да измъкне от него членоразделна дума, го прави на свой собствен риск.
— Обади се от Бландингс. Каза, че днес ще дойдеш тук да ме вземеш. Каза ми името си… как беше?
— Календър. Санди Календър. Новата ти секретарка.
— Аз нямам секретарка.
— Имаш, имаш.
— Галахад, сигурен съм, че грешиш.
— Не греша. Хърмайъни я ангажира.
Лорд Емсуърт беше кротък човек, но всяко нещо си имаше граници.
— Това е натрапчиво и нахално! — провикна се той и очите му войнствено засвяткаха зад пенснето. — Ама че високомерна наглост! Каква й е работата на Хърмайъни да ми ангажира секретарки? Кога го направи?
— Веднага след пристигането си в Бландингс — с удоволствие напорти сестра си Гали.
Писията остана непокътната в чинията на лорд Емсуърт, виното недокоснато в чашата му. Пенснето му отново се разхвърча и тъй оголените му очи се закокориха срещу Гали с ужас, който трогна сърцето му.
— Да не би Хърмайъни да е в Бландингс? — с треперещ шепот запита той.
Гали съчувствено го потупа по ръката. Знаеше как се чувства.
— През цялото време се чудех как да ти го съобщя, Кларънс. Смятах да го направя внимателно, но може би ножът на хирурга е за предпочитане. Да, Хърмайъни се нанесе и е пуснала тежка котва. Егбърт също е там, разбира се. И Уилфред Олсоп.
— А малоумното?
— Ако говориш за племенницата си Вероника, не. Тя е в Лондон. Докарах я тази сутрин и я оставих у Дора. Предполагам, че се запасява с дрехи за деня, когато младият Плимсол ще се върне от Америка да я направи своя булка. Опасявам се, че това е тежък удар за теб, Кларънс.
Лорд Емсуърт кимна отчаяно, рухнал сред руините на златните си блянове. Перспективата да замени сестра си Констанс със сестра си Хърмайъни му подейства, както вероятно децата на Израел са били повлияни от съобщението, че в бъдеще телесните им наказания ще бъдат със скорпиони, вместо, както при старото управление, с камшици. Никой, познаващ Констанс, не би отрекъл, че е способна да налага дисциплина, но би бил длъжен да признае, че тя не е от класата на Хърмайъни. Хърмайъни започваше там, където Констанс свършваше.
— Божичко, Божичко! — шепнеше графът с наведена глава, сякаш се обръщаше към остатъците от писията си.
В продължение на секунда Гали се колеба дали да продължи. Доброто му сърце се късаше при вида на братовите страдания, но веднъж възприел политиката на хирургическия нож, той чувстваше, че трябва да му каже и най-лошото, дори с това да доведеше разстроения човек до истеричен припадък.
— Питам се, Кларънс — започна той деликатно, — дали си спомняш едно момиче на име Дафни Литълуд? И не мисли, че измествам темата, защото съм съвсем близо до същината.
На този свят съществуваха много малко неща, които лорд Емсуърт си спомняше, та нищо чудно, че това не беше измежду тях.
— Дафни Литълуд? Не, не я помня.
— Висока, мургава, красива, със забележителна индивидуалност, малко прилича на Кони. Всъщност би могла да изиграе Кони, без да се гримира. Омъжи се ча един много известен историк на име Уинкуърт. Сега е вдовица с малък и чудно отблъскващ син и управлява нашумяло напоследък девическо училище. В образователните среди я ценят високо — толкова високо, че на последния кралски рожден ден я удостоиха с благородническа титла, нещо което никога няма да се случи на нас с теб. Често се чудя защо наричат тези жени „дами“. Вероятно е американизъм4. Но аз се отплеснах. Наистина ли си забравил Дафни?
4
На английски Dame (Дама) е титлата, която получават жените, удостоени с благородническо (съответства на „Сър“ при мъжете), но на американски жаргон същата дума означава жена. — Б.пр.