Влезе Санди Календър с лист хартия в ръка.
— Лейди Хърмайъни, от пощата току-що продиктуваха по телефона тази телеграма — съобщи тя.
— О, благодаря ви, госпожице Календър. Егбърт, от Типтън е — заяви лейди Хърмайъни, когато врата се затвори зад гърба на съвестната секретарка на лорд Емсуърт. — Пристигнал е в Лондон и утре ще бъде тук. Типтън — обясни тя на достопочтената Дафни — е очарователният млад американец, който ще се жени за Вероника.
— Прекрасно момче — възкликна полковник Уедж, чието настроение винаги вирваше глава при мисълта за милионите на бъдещия му зет.
— Да, много сме привързани към милия Типтън. А Вероника направо го обожава.
— Любов от пръв поглед — поясни охотно полковник Уедж. — Много романтично.
— Беше в Ню Йорк във връзка с деловите си интереси. Наследи много пари от свой чичо.
— Честър Типтън. Наричали го Чет. Галахад го е познавал.
— Интересно дали се е видял с Кларънс, докато беше там.
— Трябва да го питаме. А, това трябва да е Кларънс.
Откъм парадния вход прозвуча бибипкане и не след дълго се дочуха крачки. Но в салона се появи не лорд Емсуърт, а Бийч. Присъствието му видимо изненада лейди Хърмайъни.
— Бийч, това не беше ли колата?
— Да, милейди.
— Тогава къде е лорд Емсуърт?
— Негово благородие пожела да ви предам, че няма да дойде веднага, тъй като първо ще намине да навести свинята, милейди — рече Бийч и, изпълнил мисията си, се оттегли.
Достопочтената Дафни изглеждаше озадачена.
— Къде каза, че е отишъл Кларънс?
— Да види свинята — натърти лейди Хърмайъни, като произнесе последната дума, сякаш петнеше устните й.
— Свиня-орденоноска. Нарича се Императрицата на Бландингс — обясни полковник Уедж. — Кларънс е луд но нея.
— Тази свиня има нужда от разходки — намеси се в разговоря Хъксли с пълна с кейк уста. Беше дребно, хитро, горделиво момче с проницателен поглед, наследило основните качества на двамата си родители — от майка си излъчването на превъзходство, а от баща си — саркастичния маниер, който го правеше тъй чудно непопулярен в Общата зала на колежа му в Кеймбридж. — Прекалено е тлъста. Ще я пусна от кочината да потича.
И с чувството, че няма по-подходящ момент от настоящия, напусна стаята. Беше му хрумнало, че в този час Моника Симънс може да се е запиляла да пие чай, а отсъствието й беше от съществено значение за плановете му. Изпитваше панически страх от това мускулесто момиче, а изявлението, което тя направи при последната им среща, че ако още веднъж го види да се мотае около будоара на Императрицата, ще го одере жив, след като му потроши краката, го беше впечатлило дълбоко. Едва когато стигна до средата на стълбището, се сети, че лорд Емсуърт е в кочината, та реши за момента да отложи намеренията си.
— Луд си е — продължи да следва мисълта си полковник Уедж. — Нека ви разкажа какво се случи тук преди година-две. Една вечер се прибрах много късно от вечерята на Верните синове на Шропшир в Лондон и излязох да се поразтъпча след дългото пътуване с влака. Та тъкмо минавах край кочината на Императрицата, когато нещо, което бях взел за стар работен комбинезон, окачен на перилата, внезапно се размърда и оказа, че е Кларънс. Изкара ми ангелите. Запитах го какво прави там по това време на нощта, беше към дванайсет, а той ми отвърна, че слушал свинята. И, какво, мислиш, правеше свинята, запитах по-късно Хърмайъни, когато й разказах случката. Пееше? Рецитираше „Гънга Дин“? Нищо подобно. Просто сумтеше, а Кларънс я слушаше и си търсеше лумбагото, както му казах.
В хода на анекдота лицето на лейди Хърмайъни недоволно се смръщи. Не й стана приятно, че съпругът й разправя история, която можеше да накара набелязаната за лорд Емсуърт булка да се усъмни в уместността на едно по-трайно обвързване с мъж, който ходи посред нощ да слуша как сумтят свинете. Стори й се, че достопочтената Дафни присвива устни, както би го направила в училище, ако някоя зам.-директорка я осведомеше, че Анджела или Филис са открити да пушат зад гимнастическия салон.