1.
Провинциалното градче Маркет Бландингс е една от гордостите на Шропшир, и то напълно основателно. Живописната Главна улица, покритата с мъх църква, магазините с червени покриви и старовремските странноприемници с горните си етажи, уютно надвесени над паважа, очароват окото и особено окото, свикнало ежедневно с гледката на Халси Корт, Лондон.
Сам прецени мястото като естетично издържано веднага след пристигането си, а следващия следобед, докато седеше с топче хартия и молив в градината на „Гербът на Емсуърт“, откри, че магията му действа благотворно и в професионално отношение. Всички писатели добре знаят, че нищо не може да се сравни по благотворното си въздействие върху творческите способности със смяната на околната среда. В Халси Чеймбърс Сам не пожъна успехи при опитите си да отрази приключенията на котенцето Пухчо, а сега откри, че историята сама се лее от перото му. Не след дълго стигна до момента, когато имаше всички основания да напише „Край“ с доволното усещане, че стига редакторът на „Лигавчета и гащеризончета“ да не страда от размекване на мозъка, какъвто риск винаги съществува при редакторите, чекът е фактически вече в джоба му.
Като изпълни задачата си, мислите му, подобно на мислите на всеки друг писател, приключил с трудната работа, се насочиха към бирата. Снощи на вечеря, а също и през деня на обяд беше опитал творението на „Гербът на Емсуърт“ и го намери за превъзходно. Стана, остави хартията и молива в стаята си и се запъти към бара. Точно в този момент икономът Бийч със сгорещен и измъчен вид се дотътри вътре.
Привършил задълженията си около обедната маса и без повече икономски задължения до часа на вечерята, Бийч мудно пое надолу по дългата алея на замъка Бландингс, мина през портата в дъното и запъхтя по стръмния път. Околността бе обхваната от непосилна жега и слънцето прежуряше, но въпреки настойчивите съвети на поета Кауард да се избягват ултравиолетовите лъчи намерението му беше да изтрамбова пеша до „Гербът на Емсуърт“ — разстояние от близо три километра, и своевременно да се върне.
Хъксли Уинкуърт би останал крайно доволен, ако научеше, че този атлетичен подвиг се явяваше пряк резултат от критиката му предишната сутрин. Думите му бяха уязвили Бийч, защото нетактичната им откровеност целеше именно да нарани, но като справедлив човек след дълъг размисъл осъзна, че детето, макар и изразило се по твърде недостоен начин, може би имаше право, фигурата му май наистина бе понатежала и имаше нужда от намаляване на теглото. Заседналият икономски живот си казваше думата.
Не е нужно да споменаваме неприятните му изживявания по пътя — капките пот, запъхтяването, пришката на десния крак. Хроникьорът се спира едва на момента, когато, добрал се до „Гербът на Емсуърт“, той докуца в бара и като облиза жадно устни, помоли барманката да му наточи халба от бирата, която Сам бе намерил за толкова галеща небцето. Чувстваше, че честно я е заслужил.
Името на барманката беше Марлийн Ненагледната, тъй като се явяваше племенница на Джордж Сирил Ненагледния — бившия свинар на лорд Емсуърт. Бийч недолюбваше Джордж Сирил, като го смяташе за нисш пролетарий, и още по-лошо — за човек без уважение към висшестоящите. Беше подочул, че в няколко случая този парий го е нарекъл „дърт дебелак“ и „надут мърморко“, а случаят, когато се беше обърнал към него с думите „Ей, пуяк“, не увяхваше в паметта му. Нищо, дори слабо напомнящо за дружелюбие не можеше да съществува между него и бившия свинар, но икономът проявяваше търпимост и симпатия към Марлийн и когато след няколко любезни фрази той извади сребърния си часовник, спечелен в турнира по хвърляне на стрелички, да види как напредва времето, а тя каза: „Ооо, господин Бийч, мога ли да го погледна?“, той охотно го откачи от сакото си и го остави на тезгяха, поласкан от интереса на момичето.
Не можеше да желае нищо повече от реакцията й. Тя изписка два пъти и се изкикоти.
— Ах, колко е красив, господин Бийч!
— Много хубава награда.
— И наистина ли го спечелихте от стреличките?
— Имах този късмет.
— Направо е страхотен.
Все едно, че му каза: „Трябва да сте много добър на стрелички, господин Бийч“ и Бийч тъкмо приемаше похвалата със скромно махване с ръка, когато в бара влезе старшина Евънс от полицията на Маркет Бландингс. Беше паркирал велосипеда си отвън и идваше да обърне набързо една бира, преди да продължи обиколката си. Но като видя Бийч, временно забрави за мисията си. Тази сутрин на гарата беше чул много хубав виц от сержанта си, та искаше да го разпространи.
— Здрасти, господин Бийч.
— Добър ден, господин Евънс.