— Бихте ли ми дали лист и плик за писмо? — обърна се той към собственика. — Има ли наблизо някой, който да занесе в замъка бележка на господин Галахад Трипуд?
Собственикът отвърна, че синът му Гари ще се радва да извърши услугата срещу шест пенса.
— Ще му дам цял шилинг — обеща Сам.
Не беше богат човек и за него шилингът си беше шилинг, но ако той можеше да му осигури среща с човека, към чиято интелигентност и изобретателност хранеше най-дълбоко уважение, нямаше да бъде прахосан.
Шеста глава
1.
Една нощ отдих и укрепващ коктейл преди обяд бяха достатъчни да разпръснат всяка умора, която може би бе изпитал Гали след вчерашното пътуване. Превъзходното му здраве, подпомогнато от тютюна, късното лягане и алкохола, винаги му позволяваше да се възстанови бързо и той беше свеж и кипящ от енергия след дейности, които биха накарали повечето въздържатели едва да се дотътрят до креслата си и морно да отдъхват в тях с вдигнати крака.
Телефонното обаждане на Сам точно преди обяд, с което той обяви пристигането си в „Гербът на Емсуърт“, бе като венец на чувството му за благоденствие. Беше се запътил да търси Санди, за да я подготви за предстоящото изпитание, но когато мина край вратата на лорд Емсуърт, тя се отвори с трясък и обитателят на стаята изхвръкна навън с разкривено лице, веещо се на вятъра пенсне и изражение на човек, докаран до ръба, че и по-нататък.
— Галахад! — страстно извика той. — Не мога да го понеса. Ще се намеся. Ще взема крути мерки.
— Вземи и по-крути, щом искаш, драги ми приятелю — любезно отвърна Гали. — Живеем в Замъка на свободата. За какво се каниш да вземаш крути мерки?
— По отношение на онова момиче Календър. Влудява ме. Страшна напаст е. По-лоша е и от Бакстър.
Силни думи. Лорд Емсуърт открай време беше на мнение, че Незаменимия Бакстър, сега щастливо установен на работа при американски милионер на безопасното разстояние от пет хиляди километра в Питсбърг, щата Пенсилвания, когато се стигаше до дразнене, юркане и общо потисничество, беше вдигнал летвата толкова високо, че всички други секретарки и секретари трудно можеха да я надскочат.
— По-лоша е и от онази Бригс.
Ново впечатляващо изявление. Лавандула Бригс, която беше връчила оставката си и заминала за Лондон да открие машинописно бюро, може да не беше нетърпима като Рупърт Бакстър, но силно се беше домогнала до палмата на първенството му.
— Затрупала е писалището ми с писма, на които настоява да отговоря незабавно. Мъкне ги непрекъснато, както помияр влачи кокали в трапезарията. Купища.
— Писма от почитатели?
— А какво е направила с кабинета ми! Вони на препарати за почистване и не мога да намеря нищо.
— Да, видях я да го разтребва.
— Искаш да кажеш да го разхвърля. Тежко е — рече лорд Емсуърт и потрепери от самосъжаление. — Отивам в Америка за сватбата на родната си сестра и когато се връщам с надеждата най-сетне да намеря покой, какво заварвам? Заварвам не само поредната сестра, разположила се като у дома си, но и натрапено от нея очилато момиче с рижа коса, чиято единствена цел е да ме докара до нервна криза.
Гали съчувствено кимна. Нямаше как да го утеши, но реши да вметне добра дума за Санди.
— Кларънс, тя просто е съвестна. Такива са младите. Съсипва се от работа.
— Тя дали се съсипва не знам, но мен положително ще съсипе — кисело отсече лорд Емсуърт, с което направи едно от най-духовитите изказвания в живота си. Толкова му хареса, че го повтори няколко пъти, а Гали отново закима съчувствено.
— Разбирам, че намесата й е трудно поносима — започна той, — но постави се на нейно място. Тя е младо момиче, изгарящо от желание да прави добрини. В агенцията или както там се наричат тези организации са й казали, че са й намерили работа в замъка Бландингс, и очите й са светнали. „Това не е ли резиденцията на великия лорд Емсуърт?“, е попитала тя. „Точно така“, отвърнали са те. Тя е потреперила от глава до пети и смаяно е извикала: „Той е върхът! Ще трябва да запретна ръкави и крачоли и да не оставя камък непреобърнат или името ми ще се покрие с кал. Това момче ще очаква работа като хората.“ Кларънс, трябва да разбереш, че за младата Санди ти си богоподобна фигура. Слушала е легенди и песни за теб. Вдъхваш й страхопочитание. Гледа на теб като на кръстоска между султан от старата школа и строг дядо.
— Дядо? — сащиса се лорд Емсуърт.
— Прадядо — поправи се Гали. — И щом те е затрупала с домашни, най-добре ще е да се заемеш с тях.
— Отивам да си видя свинята.
— Ще дойда с теб. Често съм казвал, че няма нищо по-освежаващо от хубав оглед на Императрицата веднага след обяда. Препоръчват го най-известни специалисти по вътрешни болести. Но ще си изпатиш, ако те хване да кръшкаш.