Не можа обаче да довърши несъмнено развлекателния си анекдот, пълен с вдъхновяващи поуки за младите поколения, защото в този миг към тях с широки крачки се доближи могъща фигура в работен комбинезон. Моника Симънс се връщаше от обяд. Поздрави работодателя си със сърдечно измучаване, което отекна от урва на урва.
— Чух, че сте пристигнали, лорд Емсуърт — басово прогърмя тя. — Не се съмнявам, че се радвате да се върнете. Нищо не може да се сравни с родния дом. Как ви се вижда нашата свинка?
— Превъзходна, превъзходна — отвърна лорд Емсуърт. — Превъзходна, превъзходна, превъзходна.
Говореше с неподправен възторг. Имаше време, когато двамата с Гали питаеха дълбоки съмнения относно годността на Моника Симънс да заема този високоотговорен пост поради навика й да нарича Императрицата свинка. Както се беше изразил Гали, тонът беше неподходящ и сякаш подсказваше, че има твърде вятърничави възгледи за толкова отговорна длъжност. Момиче, беше изтъкнал той, което безгрижно нарича трикратна сребърна медалистка от Шропширското селскостопанско изложение свинка, е момиче, което утре лесно може да забрави да поднесе обяд на благородното животно. А според Огъстъс Уипъл и неговия монументален труд свинята не може да си позволи да пропуска хранения. Ако всеки ден не поглъща хранителни смески, възлизащи на петдесет и седем хиляди калории, състоящи се от два килограма и половина протеини и дванайсет и половина килограма въглехидрати, тя ще залинее.
Но всичко това бе минало. Терминът „свинка“ вече не ги караше да примижават. Моника Симънс се беше доказала като достойна питомка на селскостопанския колеж, който беше завършила, и повече от способна за титаничната задача да поддържа Императрицата на Бландингс на точката на пръсването.
Нито пък концепцията за задълженията й се ограничаваше само с калориите. Следващите й думи доказаха, че е взела присърце всестранното добруване на свинята.
— О, между другото, лорд Емсуърт — рече тя, — почти забравих да ви питам. Кое е онова момче? Дребно хлапе с лице като прегазена от автобус джанка.
Лорд Емсуърт се озадачи. Не можа да й предложи незабавен отговор. Наложи се Гали да снесе информацията. Описанието, заяви той, пасвало като ръкавица на Хъксли — сина на достопочтената Дафни Уинкуърт и едва ли би могло да бъде подобрено и от най-изящния стилист.
— Но защо го споменаваш? — запита той. — Как се е набил в очите ти?
— Непрекъснато се мотае наоколо и се опитва да пусне Императрицата от кочината.
— Не може да бъде! — извика огорченият лорд Емсуърт.
— Хванах го вчера и днес сутринта.
— Следващия път, когато го направи, му перни един як по врата.
— Ще стрия лицето му в калта.
— А Санди Календър ще натика твоето в калта, Кларънс, ако веднага не се върнеш и не се занимаеш с кореспонденцията си — отсече Гали. — Купонът свърши.
2.
Останал насаме с Моника Симънс, Типтън я заоглежда с критично око и силно се затрудни да открие качествата, които тъй непреодолимо привличаха Уилфред Олсоп. Веднага реши, че ако го нападнеше разярен бик или банда младежи с ножове и кастети, решително би предпочел да е на негова страна, защото мускулите на загорелите й ръце бяха видимо яки като стомана, ако не и по-яки, но не можа да си я представи като извор на нежни чувства дори да я гледаше под лупа. Мислеше, както бяха правили толкова много мъже преди него при среща с възлюблените на свои приятели, че ако трябва да избира между съвместен живот с нея и спускане по Ниагарския водопад затворен в бъчва, без колебание би избрал втората форма на неудоволствие.
Но тъй като знаеше, че Уилфред има различни възгледи, реши да направи всичко възможно да задълбочи интереса си, като използва по-преки методи от тези на приятеля му. От наблюденията на Уилфред в общата им тъмнична килия беше останал с впечатлението, че е провеждал ухажването си по метода на дистанционния контрол или монументалното търпение, но лично той силно не одобряваше подобно поведение. По сърдечните въпроси беше привърженик на слагането на картите на масата и поемането на риска. Само така можеше да се постигне резултат.
— Каква дебела свиня — започна той с най-сериозната тема, за която се сети.