— Най-дебелата в Шрошпир, Ниърфордшир и Южен Уелс — гордо отвърна Моника.
— Май не е на диета.
— Не, сър, тези свинки не са склонни да слабеят. Твърдо вярват в поглъщането на полагаемото се, пък с фигурата каквото ще да става. Нали вие ще се жените за Вероника Уедж?
— Аз. Казвам се Плимсол. Типтън Плимсол.
— Аз пък съм Моника Симънс.
— Така си и мислех. Неотдавна Уили Олсоп ми говори за вас.
— О, нима?
— И то с най-топли думи, което си е вярно. Направили сте му неотразимо впечатление. Да бяхте мис Америка, нямаше да се горещи толкова.
Когато се стигаше до изчервяване, Моника Симънс срещаше съществени затруднения поради факта, че лицето й бе плътно покрито с кора кал, неделима от избрания от нея житейски път. На практика е невъзможно да поддържаш кожа на ученичка, ако през цялото време се грижиш за свине. Приличаше на робиня на труда повече дори от Санди Календър, когато чистеше кабинета на лорд Емсуърт. Въпреки това, прониквайки през геологическите пластове, Типтън реши, че долавя розовина. Нещо повече, масивният й крак започна да описва арабески в торфа. Тези явления го поощриха и той продължи.
— Всъщност — подхвана отново, като хвърли цялото тесте карти на масата и безрезервно пое риска — той е лудо влюбен във вас и единственото му желание е в бъдеще да се подписвате като Моника Олсоп.
Беше невъзможно момиче с монументалната конструкция на Моника да подрипне като фавн, но тя поне видимо потрепери. От устните й се изтръгна звук, доста подобен на грухтенето на Императрицата, а очите й се окръглиха като стандартни топки за голф. Минаха няколко секунди, преди да успее да проговори. Когато го направи, беше с дрезгав шепот.
— Не мога да повярвам!
— Защо не? На мен ми изглежда съвсем нормално. Какъв ви е проблемът?
— Той толкова се извисява над мен.
— Бих казал, че е доста по-нисък.
— Искам да кажа, интелектуално.
— Кой ви е казал, че Уили Олсоп има интелект?
— Изглежда толкова възвишен.
— Аз също изглеждам възвишен, но това не е достатъчно. Може да изглежда такъв, но повярвайте ми, той е съвсем обикновен младеж. Виждал съм го да върши добрини и тогава си заслужава да го гледаш. Но ако за момент оставим това настрана, бих желал да разбера какви са позициите му във вашите очи. На кое място е в списъка ви? Как бихте реагирали, ако ви предложи да се омъжите за него? Ще ви се стори, че идеята е добра, или ще му се изхилите в лицето и ще кажете: „Да те няма, ситнеж!“
Моника ядосано пламна под калта.
— Той не е ситнеж!
— Според него самия е. Точно така се самоописа, когато ми говореше за вас. „Тя е толкова величествена, а аз съм такъв ситнеж“ бяха точни му думи. Но вие май не мислите така, тъй че мога ли да смятам, че той наистина има шанс да улови златната рибка?
— Ако имате предвид дали ще приема предложението му за женитба, да, ще го приема. Ще се хвърля в обятията му.
— Не бих ви съветвал. Дано не ви обидя, но той е крехък момък. Може да го потрошите. Но всъщност това, до което искахме да се доберем, е, че мнението ви за заставане пред олтара рамо до рамо съвпада с неговото. Ще отида да му го кажа.
— Настина ли?
— Веднага.
— О, господин Плимсол!
— Наричай ме Типтън.
— О, Типтън!
— Или най-добре — Типи.
— О, Типи, ти си ангел.
— Приличам на полицая Гароуей, един мой приятел, когото не познаваш — отбеляза Типтън. — Започнах живота си като бойскаут и не мога да се отърва от навика да върша всеки ден по една добрина. Отивам да намеря Уили.
3.
Това обаче не се оказа лесна работа, защото Уилфред Олсоп беше приклещен на терасата от достопочтената Дафни Уинкуърт. Достопочтената Дафни обичаше да опознава подчинените си и го накара в продължение на цял час да й отговаря на лични въпроси, след което той се оттегли в стаята да си наплиска челото. Когато излезе, се чувстваше малко по-добре, но краката му още не го държаха. Първият човек, когото видя, бе Типтън, който почти се беше отказал от търсенето.
Естествено, веднага се оформи нещо като щастлива нова среща. Виждаха се за първи път, след като се разделиха с взаимна вежливост пред вратите на нюйоркския полицейски участък, и всеки от тях реши, че видът на другия междувременно видимо се е подобрил. Тогава лицето на Типтън се бе сторило на Уилфред с неземен зеленикав оттенък и някак си трепкаше пред очите му като на стар ням филм. Същото си впечатление бе оставила и неговата топография у Типтън. Дори сега никой от двамата не би могъл да се включи в състезание по красота с реален шанс за успех, освен ако единственият друг участник не беше полицаят Гароуей, но все пак се забелязваше някакво подобрение.