— Разбира се. Това ще бъде чест и удоволствие за мен.
— Старата колиба все повече се пълни.
— Написах му телеграма, в която обяснявам, че току-що съм видял писмото му и го каня да дойде и да гостува колкото си иска. Ще я дам на Ваулс да я пусне. Отива в Маркет Бландингс да закара Егбърт на гарата.
— Защо не я продиктуваш по телефона?
— Никога не мога да ги накарам да ме разберат в пощата. Там работи някакво идиотско момиче, което все казва: „Моля? Повторете пак.“ Не, ще я дам на Ваулс.
— Дай я на мен. И без това отивам в големия град. Искам да се видя с един човек.
— Благодаря ти, Галахад. Би било прекрасно.
След няколко минути изпълненият с благост Гали тръгна по алеята с палаво накривена шапка и бодро потропващи крачета. Не си тананикаше циганска песен, но не би било разумно да се обзаложим, че нямаше да го направи всеки момент, защото усети, че тая работа с Уипъл решаваше всички проблеми и го поставяше в ролята на ангел-хранител на Сам. Като обмисли общото положение, реши, че всичко се нарежда прекрасно. Винаги се радваше, когато нещата се уреждаха от добре към по-добре.
Следобедната жега се бе пооттеглила, но още беше достатъчно топло и миражи, в които ярко изпъкваше бирата на „Гербът на Емсуърт“, непрекъснато трепкаха пред душевната му ретина. В „Гербът на Емсуърт“ имаше просторна сенчеста градина, спускаща се към реката, където бихте могли да поседнете и да излочите халбата си под клонесто дърво, а жаждата ви приятно да се стимулира от гледката на потящи се гребци, гърчещи се под палещото слънце в лодки, натоварени със съпруга, двама нейни роднини, три деца, куче и кошница за пикник. Тъкмо си мислеше как пенливата течност ще плакне гърлото му при тези благоприятни обстоятелства, когато чу глас, викащ „Ей!“, и осъзна, че до него стои невръстно момче. Гари, синът на собственика на „Синият глиган“, се бе оказал достоен за доверие.
— Нося писмо за вас, господин Трипуд — рече той. Не беше представен на Гали в обществото, но и той като всички други на километри околовръст го познаваше добре.
Гали озадачен взе писмото. Спираловидният вихър от палеца на момчето го беше позамацал отвън, но съдържанието бе четливо и му се стори твърде тревожно. Сам беше писал кратко и се бе придържал най-вече към основните линии на събитията, без да навлиза в подробности, но беше изяснил главните факти. Не се намираше в „Гербът на Емсуърт“ в Маркет Бландингс, а в „Синият глиган“ в Бландингс Парва и по някаква причина беше вкиснат и щеше да се радва на разумен съвет как най-добре да постъпи. Сега, настояваше той, макар че не го казваше буквално, било времето всички достойни люде да се притекат на помощ на партията и народа.
Никой не беше отправял подобна молба към Галахад Трипуд, без да срещне отклик. Знаеше, че бирата в „Синият глиган“ не може да се сравни с еликсира на „Гербът на Емсуърт“, но бидейки човек, способен да приеме лошото заедно с доброто, той не се колеба. Бяха изминали само пет минути след получаването на писмото, когато прекрачи прага на „Синият глиган“.
3.
Сам го поздрави като моряк-корабокрушенец, зърнал платно на хоризонта, защото в периода между изпращането на бележката и появата на дружелюбното лице беше обмислил по-обстойно положението си. В резултат на това бе още по-уплашен, отколкото в началото, макар и тогава да беше силно разтревожен. Денят беше топъл, но той трепереше. Чуруликането на невинна птичка навън му звучеше като полицейска свирка.
Гали го слушаше внимателно, докато младият мъж изливаше душата си. С напредъка на разказа не показваше никакви признаци на шок и ужас може би защото не беше шокиран и ужасен. Открай време принципно одобряваше насилието срещу представителите на полицейските сили. По негово мнение силата и честотата на ударите, които получаваха в окото, никога не бяха достатъчни. Все пак разбираше, че младият му приятел се е поставил в доста двусмислено положение. Ако искаше да го изтръгне от него, Гали трябваше да предприеме стъпки по съответните канали и за щастие можеше да ги предприеме.
— Разкажи ми пак онази част за Санди — рече той. — Казваш, че си я видял. А тя забеляза ли те?
— Да.
— И след един кратък поглед отпраши към хоризонта?
— Да.
— Това не ми харесва.
— И на мен.
— Поведението й не е никак обещаващо. Оставя у човека впечатлението, че не желае да разговаря с теб.
— Не само у човека. И у мен го остави.