2.
Денят за посетители в замъка винаги сварваше лорд Емсуърт в отвратително настроение. Вдъхваше му отчетливото чувство, че се намира на годишно училищно празненство, само дето не се налагаше да носи цилиндър. Беше любезен и, общо взето, обичаше ближните си, но ги предпочиташе да са далеч. Дразнеше се при нахлуването им във владенията му, особено ако съюзът им бе благословен и водеха потомството със себе си. Децата, ако не ги държиш непрекъснато под око, проявяваха склонност да се промъкват до кочината на Императрицата и да вършат неща, целящи да нарушат спокойствието й. Не можеше да забрави деня, когато я беше открил трескаво да посяга със зурла към картоф, завързан с конец, който непрекъснато биваше измъкван изпод носа й от страна на мърляво хлапе от Улвърхамптън на име Базил.
За да предотврати повторението на подобна ужасия и днес, щом видя автобусът да се задава, се отправи към кочината, въоръжен с дебел ловджийски камшик. Кръвта на предците кръстоносци кипеше в жилите му. Ако Базил се канеше да проведе втора среща, без да е преживял духовна промяна към по-добро от времето на първото си посещение, го чакаше пренеприятна изненада.
Избегна парадния вход, защото трябваше да прекоси вестибюла, където пътниците от автобуса стояха в редица, не пушеха и не пипаха произведенията на изкуството, измъкна се през един от страничните входове и не беше стигнал далеч, когато напредъкът му беше възпрепятстван от Сам, търсещ мястото на срещата, предложено от Гали. Тримата, които вече беше молил да го упътят към кочината на Императрицата, също се бяха оказали външни хора.
Сам, подобно на лорд Емсуърт, не беше лишен от неприятно усещане по повод Деня за посетителите. Мисълта, че полицаят Евънс също може да е решил да посети замъка и да се запознае с неговите творения на изкуството, не му даваше мира. Не беше харесал първата си среща със съвестния старшина, а нещо му подсказваше, че втората ще е още по-отблъскваща. Трудно му беше да се отърси от предчувствието, че може да се появи всеки момент иззад ъгъла с дрънкащи в джоба белезници.
И той намери замъка Бландингс и околностите му за смазващи. Нагаждането към това внушително величие не беше лесно за човек, свикнал с къде-къде по-мижавото обкръжение на Халси Чеймбърс, Халси Корт, Лондон. Базил от Улвърхамптън беше завладял замъка в крачка, но Сам беше смазан от страхопочитание. То го караше да усеща ръцете и краката си затънали в някаква лепкава и гъста течност, а дрехите спряха да му прилягат.
Затова срещата с лорд Емсуърт го ободри като глътка витаминозен тоник. Самоувереността му възкръсна. Щом замъкът Бландингс може да приеме този дрипльо с лекьосани фланелени панталони и протрита рибарска шапка, рече си той, едва ли би повдигнал вежди при вида на човек, който в сравнение с него беше направо издокаран.
— Добър ден — започна той. — Дали не бихте могли да ме упътите до кочината на свинята, наречена Императрицата на Бландингс?
Кротките очи на лорд Емсуърт заблестяха. Винаги го болеше, когато посетителите в Деня за посетители се юрваха към вътрешността на замъка, кокореха се към картините, гоблените, кехлибарената гостна и тям подобни глупости, а никога не се сещаха да видят другата достойна гледка. Затова дари Сам с най-слънчевата си усмивка, доволен, че е срещнал сродна душа.
— Аз самият отивам нататък — сърдечно откликна той. — Значи и вие сте любител на свинете?
Сам сериозно обмисли въпроса. Свинете винаги бяха стояли извън полето на неговите културни интереси и ако го запитаха, би отвърнал, че се придържа към линията „живей и ги остави да си живеят“, но събеседникът му беше използвал думичките „и вие“, с което подсказваше, че цени тези животни, затова реши, че елементарната учтивост налага положителен отговор. Даде го и беше възнаграден с одобрителен поглед, който го убеди, че не е сбъркал.
— Трябва да минем през зеленчуковата градина. Това е най-прекият път. — Когато тръгнаха, лорд Емсуърт запита: — За първи път ли идвате в Бландингс?
Сам потвърди.
— Американец ли сте?
— Не.
— Попитах, защото напоследък толкова хора са американци. Тъкмо се връщам от Америка.
— Така ли?
— Да, бях на сватбата на сестра ми. Отседнах в един хотел в Ню Йорк. Обичате ли варени яйца?
— Да.
— Аз също. Но в Америка ги поднасят обелени и размачкани в чаша. Това е един от странните аспекти на тази страна. Възразявах непрекъснато, но без последствия. Всеки път, когато си поръчвах варено яйце, ми го носеха в чаша.
— В такъв случай най-добре е било да не си поръчвате варено яйце.