— Същото каза и брат ми Галахад. Всичко това е прекрасно, но представете си, че все пак ви се дояде варено яйце? Попадате в нелепо положение.
Сам беше смаян. Подсъзнателно си представяше собственика на този величествен английски дом като забележителна фигура, нещо като възрастния господин с рошавите вежди в „Малкият лорд Фаунтлерой“ — книжка, която преди двайсет години бе чел с несекващ интерес. Шокът от откритието, че лекьосаният и размъкнат субект до него притежава цялото великолепие наоколо, се равняваше само с онзи на полковник Уедж, изживян в нощта, когато беше взел лорд Емсуърт за свинар. Занемя и дума не продума почти докато стигнаха кочината.
Когато се приближиха до нея, лорд Емсуърт нададе възклицание.
— Бог да ми е на помощ, това е Ненагледния!
— Моля?
— Бившият ми свинар — обясни лорд Емсуърт и посочи фигурата, надвесена над перилата на кочината. — Вече се оттегли от активна дейност. Някакъв роднина му завеща кръчма в Улвърхамптън. Трябва да е дошъл с автобуса. А, Ненагледни — рече той, — дошъл си да видиш Императрицата?
Джордж Сирил Ненагледния се обърна и се разкри като мъж с кривогледо око и счупен нос. Първото му беше по рождение, а с второто се беше сдобил в хода на политически диспут в „Гъската и гъсокът“ в Маркет Бландингс, по време на който бе застъпил каузата на световния пролетарият.
— Здравейте — продума той.
Говореше наперено. Между поведението на свинар, зависим от седмичната си заплата, и това на притежател на процъфтяваща кръчма в Улвърхамптън винаги съществува може би дребна, но забележима разлика. При Джордж Сирил тя беше повече забележима, отколкото дребна, защото не можеше да забрави, че по време на взаимоотношенията му с лорд Емсуърт той на два пъти го беше уволнявал най-позорно. Такива неща не се забравят. Да те уволнят веднъж — да, човек може да очаква подобно нещо, то си беше част от кадрила между работодател и служител, но два пъти — това вече беше преднамерено оскърбление.
— Не мога да видя Императрицата — студено отбеляза Ненагледния. — Завряла се е вътре и не ще да излезе — продължи той и Сам забеляза, че в единия край на кочината има дървена колибка, където орденоноската вероятно се оттегляше за сън или размисъл.
— Странно — разтревожи се лорд Емсуърт.
— Злокобно, ако питате мен. Бих казал че се разболява или нещо такова.
— Глупости. Опитай с квичене.
— Опитах с квичене и колкото повече квича, толкова по-малко се появява. Като глухата пепелянка от Светото писание. Не знам дали сте запознат с глухата пепелянка. Описана е подробно в Библията, която изучавах в неделното училище. Подобно на глуха пепелянка, пише там, която не обръща нула внимание на свирача, макар той да свири до припадък. Да съм бил опитал с квичене, виж го ти! — с отвращение произнесе Джордж Сирил.
— Сигурно не си квичал както трябва. Опитай пак!
— Не и аз, пуйо, напукана ми е устата. Ще трябва ти да опиташ.
— Ще опитам.
Когато ставаше дума за контактуване със свине, лорд Емсуърт се радваше на дарби, от които повечето хора са лишени. Случи се така, че преди година-две в замъка Бландингс се бе озовал младеж, който искаше да се ожени за една от племенниците му. Младеж, които напуснал Англия при неясни обстоятелства, си беше намерил работа във ферма в Небраска. Лорд Емсуърт отдавна бе забравил името на младежа, но никога не забрави поуките му. В колкото и дълбок унес да е потънала една свиня, говореше младежът, препредавайки наученото от фермата в Небраска, тя винаги може да бъде изтръгната от него с помощта на тъй наречения Основен призив и той беше научил лорд Емсуърт да го издава. Призивът представляваше едно „Пииии-ууу-ии“, като „у“-то започваше в ниска минорна гама с две четвъртинки ноти в четири четвърти, постепенно се извисяваше, докато накрая гласът извиваше в пълно кресчендо, достигаше „ла“ на нормалната гама, където се задържаше две непълни половинки ноти, и избухваше във произволни фиоритури.
На лорд Емсуърт му бе отнело доста време да усвои техниката, но най-сетне успя. Затова сега, като сви ръце пред устата, за да увеличи силата на звука, той отбеляза:
— ПИИИ-УУУ-ИИ!!! — и Сам, който не го очакваше, подскочи като вакло агънце. За момент му се стори, че възгласът му е отнесъл темето.
Но страданията му не бяха напразни. Още преди ушите му да спрат да пищят, откъм вътрешността на свинската колиба се дочу шумолене и тътрене на крака, сякаш хипопотам се надигаше от тръстиковото си ложе. Дочу се и грухтене. Кротката любяща зурла на Императрицата надникна навън и след секунда той можа да й се наслади в пълния й блясък.
Но от страна на лорд Емсуърт не избликнаха гордостта и удоволствието, които винаги придружаваха тези моменти. Нещо очевидно куцаше у орденоноската. Тя видимо залиташе, тътреше крака, направи няколко несигурни крачки към копанята и бавно се свлече на земята, където остана неподвижна.