— Казах ви — заяви Ненагледния. — Искаш ли да знаеш какво й е, пуйо? — продължи с наслада той. — Това е свинска треска.
Гореописаната гледка направо парализира лорд Емсуърт. Ако върху фразата нямаше авторски права, човек би казал, че сърцето му замря. Но духът му остана на висота. Той хвърли войнствен поглед към екс-свинаря.
— Не ставай глупак, Ненагледни!
Джордж Сирил го изгледа с укор.
— Предполагам, знаете какво става, когато наричате брата си глупак — строго заяви той. — Заплашва ви адския огън, ето какво ви заплашва. Ще го намерите в Библията. „Ако кажеш на брат си: «Ти, глупак…»“
— Ти не си ми брат! — доволно заяви лорд Емсуърт и мислено благодари Богу.
Но на Джордж Сирил Ненагледния тия не му минаваха.
— От гледна точка на темата съм. Всички хора са братя. И това го има в Библията.
— Махай се! Веднага напусни земите ми!
— Добре, шефе. Джордж Сирил Ненагледния не остава там, където е нежелан, въпреки че е спорно дали имате право да гоните платилите такса в Деня за посетители. Но нищо. По-добре идете да повикате по телефона ветеринаря — подхвърли Джордж Сирил през рамо и си тръгна с достойнство. — Не че ще помогне.
Лорд Емсуърт вече беше на път към телефона да повика ветеринарния лекар, дългите му крака се мятаха в галоп към къщата, а Сам, останал сам, се загледа в болната. И както я гледаше, слънцето надникна иззад един облак и нещо просветна в празната копаня. Приличаше на манерка. Покатери се по парапета и откри, че наистина е манерка, което веднага изясни нещата. От пръв поглед му просветна защо поведението на Императрицата му се бе сторило някак познато. В пушалнята на „Търтеите“ не веднъж и дваж, и особено на сутринта след Гребната надпревара между Оксфорд и Кеймбридж, беше наблюдавал редица мъже, движещи се по идентичен начин. А Уфи Просър на практика винаги така влизаше. Когато лорд Емсуърт се върна, беше щастлив да успокои страховете му.
— Всичко е наред — рече той.
— Наред ли? — Лорд Емсуърт не можа да повярва на почервенелите си от спринта уши. — Ако наистина е свинска треска…
— Не е. Вижте.
— Какво е това?
— Празна манерка. Намерих я в копанята.
— Велики Боже, как е попаднала там?
— И аз се питам. Но важното е, че страда не от болест, а от махмурлук. Тази свиня се е почерпила. Вероятно помните старото стихотворение, което започва със „Свинята снощи яко се освини“?
— Не. Не го помня.
— Точно това обаче е станало. Просто й трябва време да си отспи. Жалко, че сме толкова далеч от Лондон. На Хеймаркет има един аптекар, който забърква ненадминати съживителни смески. Щеше да я вдигне на крака за нула време. Но и един хубав сън ще оправи нещата. Утре ще припка като агънце.
Лорд Емсуърт пое дълбоко дъх. Загледа се с обожание в Сам. По правило не си падаше по младото поколение, но когато срещнеше достоен човек, го разпознаваше, а в момента му беше ясно, че пред него стои изключителен негов представител, когото би допуснал до себе си и направил свой приятел. А при мисълта, че този младеж, толкова на „ти“ със свинете, толкова симпатичен от всяка гледна точка, ще изчезне завинаги от живота му с изтичането на Деня за посетители, направо го втресе. Искаше да го вижда непрекъснато до себе си, да води с него безкрайни разговори за свине, да се буди сутринта с щастливата мисъл, че ще го види на масата за закуска.
— Планирате ли по-дълъг престой в нашия край? — заинтересува се той.
Сам се сети за старшина Евънс и отвърна, че зависи.
— Нали не сте на екскурзионна обиколка? Нямате някаква определена цел?
— Не.
— Тогава дали не бихте ми погостували в замъка няколко седмици? Естествено и повече, ако пожелаете.
Ако Сам беше в състояние да проговори, вероятно би казал: „Те ти тебе дядо Коледа! Вярвам в чудеса!“, но тази толкова неочаквана покана просто го лиши от дар-слово. Когато възвърна способността си да пелтечи, рече:
— Много мило от ваша страна. Ще бъда очарован.
— Превъзходно! Превъзходно, превъзходно, превъзходно!
— А, ето те и теб, драги ми приятелю — обади се веселият глас на Гали зад гърба им. — Значи вече се запозна с Огъстъс Уипъл, а, Кларънс?
3.
Пенснето на лорд Емсуърт излетя от леговището си. Притежателят му се задруса от избелялата рибарска шапка до протритите подметки.
— Уипъл? Уипъл? Уипъл — ахна той. — Уипъл ли каза?