— Под чуждо име.
— И какво от това? В псевдонима няма нищо лошо или срамно. Виж лорд Бейкън. Подвизавал се е под името Шекспир.
— Освен това от мен ще се очаква да бъда авторитет по свинете.
— Нима имаш възражения срещу авторитетността на свинете?
— Да, имам, на основание на факта, че нямам понятие от свине. Знам само, че опашчиците им притреперват, когато се хранят. Какво ще правя, когато лорд Емсуърт започне да ми говори за свине?
— Няма място за тревога. Кларънс ще е човекът, който ще приказва. От теб ще очаква единствено от време на време да измърморваш по нещо под носа си. Но шшшт!
— Какво шшшт?
— Запечатай устни. Мисля, че го чувам да идва.
Гали беше прав. Миг по-късно лорд Емсуърт нахълта при тях, изтъкан от усмивки.
— А, ето ви и вас, господин Уипъл — изгука той. — Превъзходно, превъзходно. Ще позвъня за чая.
— Чай ли? — намеси се Гали. — Не ни трябва чай. Виж какво направи чаят със Стръгълс Говедото. Някой с измама го замъкна на лекция за въздържатели, онагледена с цветни диапозитиви, и на един от тях бил показан черният дроб на консуматор на алкохол. На другия ден ме посети с пепеляво лице. „Гали — каза, — какво казва човек, когато иска да си поръча чай?“ — „Чай ли? — гръмнах се аз. — За какво ти е чай?“ — „Да го пия“, отвърна той. Посъветвах го да се вземе в ръце. „Говориш несвързано — отбелязах аз. — Не можеш да пиеш чай. Пийни глътка бренди.“ Той поклати глава. „Вече никакъв алкохол — отсече. — Кара черния ти дроб да заприлича на Търнъров7 залез“. Молих го със сълзи на очи да не върши нищо прибързано, но беше непоклатим. Поръча си пет килограма чай и след две седмици беше мъртъв. Прегази го такси на Пикадили. Ако организмът му не беше отслабнал от чая, щеше да успее да избегне сблъсъка. Извикай Бийч и му кажи да донесе бутилка шампанско. По лицето на Уипъл личи, че има нужда от ободряване.
— Може да си прав — охотно се съгласи лорд Емсуърт.
— Знам, че съм прав. Единственият начин да вървиш напред в живота е редовно да освежаваш организма си с алкохол. Вземете за пример Фреди Потс и брат му Юстас, когато изядоха таралежа.
— Кого са изяли?
— Таралежа. Фреди и Юстас тогава живееха на Ривиерата и имаха френски готвач, чиито задължения включваха да ходи на пазар за продукти. Един ден на път за Грас, докато препускал с парите в джоба, видял в канавката умрял таралеж. Този готвач бил пестелив човек и веднага осъзнал, че ако се въздържи от покупката на пилето, за което бил изпратен, и задържи парите, ще бъде на печалба, а и знаел как с помощта на няколко соса може да пробута таралежа за пиле, тъй че го вдигнал, върнал се с него вкъщи и на другия ден го сервирал en casserole8. Братята здраво си похапнали и сега следва поуката от случката. Юстас, който беше пълен въздържател, едва не умря, но Фреди, от ранно детство преживяващ предимно на уиски, не регистрира никакви болестни симптоми. Смятам, че това е урок за всички ни, тъй че, Кларънс, натисни звънеца.
Лорд Емсуърт го натисна и Бийч, отдъхващ в килера от следобедните си задължения, се задейства. Надигна се от креслото по начин, който, ако беше забелязан от Хъксли Уинкуърт, би подновил недостойните сравнения между него и Императрицата на Бландингс, ставаща от ложето си, обу ботинките, които беше свалил за удобство, и с усилие пое по стълбите. Лицето му бе угрижено, поведението му — замислено.
През деветнайсетте години, в които бе заемал длъжността иконом, Бийч неизменно посрещаше Деня за посетители със смесени чувства. Имаше си добрите страни, но имаше и съществени недостатъци. От една страна, развеждането на човешкото стадо из сградата и наблюдаването на страхопочитанието по лицата им, когато им сочеше различните забележителности, гъделичкаше чувството му за собствена значимост, но от друга — цялото това сноване нагоре-надолу по стръмни стълби, безкрайни коридори, влизане и излизане от стаи се отразяваше пагубно на краката му. Фактът, че имаше мазоли, добре скрити под солидните ботинки, не беше широко известен.
Но като цяло, положителното не пропускаше да надделее над отрицателното, радостите за душата бяха по-важни от телесните страдания и Бийч по правило изпълняваше задълженията си с въодушевление и удоволствие. Но не и днес. Иконом, комуто са откраднали сребърния часовник, трудно ще е чуруликащ екскурзовод като иконома, непреживял подобна несгода. Загубата смазваше ума му, откак отвори очи сутринта, и докато водеше тълпата свои последователи из замъка, не спираше да мисли за него и да се обвинява, че не беше обърнал по-голямо внимание на човека, с когото се сблъска на входа на бара на „Гербът на Емсуърт“. Би трябвало да се досети, че не може да очаква нищо добро от мъж с ухо като кочан зеле.
7
Уилям Търнър (1775–1851) — английски художник-пейзажист с романтичен стил, видоизменящ обектите чрез промяна на мащаба и заливането им с ярка светлина. — Б.пр.