— Да, сър.
— И бас държа, че ги четеш непрекъснато.
— Да, сър.
— Ето на. Те са поболели въображението ти и сега навсякъде ти се привиждат престъпни типове. Струва ми се, че и Агата Кристи страда от същото. Не бива да се тревожиш. Приеми спокойно факта, че човекът, току-що напуснал кабинета, е Огъстъс Уипъл, и отбръмчавай за шампанското.
Конструкцията на Бийч беше такава, че не допускаше отбръмчаване, и обичайният му начин на придвижване по-скоро наподобяваше слон, пробиващ си път в индийската джунгла, но като тръгна за към избата, крачките му бяха по-бавни от всякога. Обърканите мисли често имат подобно въздействие върху пешеходците, а неговите мисли бяха по-объркани от всякога. Беше убеден, че човекът, чиято жажда щеше да утоли с превъзходно „Болингър“, е човекът, откраднал часовника му, но ако беше така, как бе влязъл в такива интимни отношения с негово благородие и господин Галахад?
Загадката не беше лесна за решаване и той отнесе напитката в кабинета в състояние на транс. Когато се върна в килера и си събу ботинките, още не беше излязъл от него. Шекспир би го описал като озадачен до крайност непристъпна, Ърл Станли Гарднър би се вдъхновил за написването на „Случаят с объркания иконом“, но самият той при запитване би обяснил, че главата му се върти.
Във времена на главовъртеж всички икономи разполагат с неограничени подръчни средства за възстановяване на равновесието. Магията е в портвайна. Бийч държеше една бутилка в бюфета си и сега посегна към нея. Тъкмо щеше да измъкне тапата, когато телефонът иззвъня.
Вдигна слушалката и заговори с привичната си премерена интонация.
— Резиденцията на лорд Емсуърт. Говори икономът на негово благородие.
Гласът, който отговори, беше писклив като свирка. Гали би го определил като типичен за член на „Атенеум“.
— О, добър ден — рече той. — Обажда се Огъстъс Уипъл.
Девета глава
1.
Денят за посетители дойде и отмина. Табелките „Моля, стойте в редица“ и „Пушенето забранено“ бяха свалени заедно с онази, умоляваща публиката да не пипа творенията на изкуството. Автобусът бе отпътувал. Джордж Сирил Ненагледния се върна в Улвърхамптън. Краката на Бийч спряха да го болят. Като се изключи фактът, че Императрицата страдаше от тежък махмурлук, бе докачлива и склонна да се дразни от всяка дреболия, за замъка Бландингс можеше да се каже, че е възвърнал нормалния си начин на живот.
Около четири часа на следващия следобед лейди Хърмайъни Уедж слезе от лондонския влак и се качи в колата, докарана от шофьора Ваулс на гара Маркет Бландингс да я посрещне. Санди Календър, която беше пътувала със същия влак, но в по-скромно купе в другия му край, се качи на гаровото такси (Дж. Робинсън, собств.). В същия момент старшина Евънс от местната полиция яхна велосипеда, чиято собственост междувременно му беше възстановена, и натисна педалите по посока на замъка, за да върне часовника на Бийч.
Времето сякаш клонеше към буря и лейди Хърмайъни беше поуморена, но облекчението я накара да забрави умората. Струваше си да изживее известни физически неудобства, за да изтръгне детето си от лапите на крайно нежелателен съюз. Докато Ваулс натискаше газта, мислите й нежно се връщаха към Вероника — дъщеря, която не би могла да бъде по-послушна и по-ясно съзнаваща факта, че мама знае най-добре. Поведението й, когато седна да пише диктовката, бликаща от любящите родителски устни, бе безукорно. Издигна по-малко възражения и от един диктофон. Проговори само веднъж, и то да попита майка си с колко „с“ се пише „разстроена“. „Със «з» и «с», миличка“, отвърна лейди Хърмайъни.
Когато зад волана седи Ваулс, времето за превоз от гара Маркет Бландингс до замъка Бландингс не е кой знае колко и лейди Хърмайъни се озова в будоара си навреме за чаша чай. Натисна звънеца и Бийч си обу ботинките, представи се, взе поръчката и се оттегли, за да се появи след малко отново, придружен от лакей, натоварен с огромен поднос. Лакеят — името му беше Стоукс, не че това има значение, изпълни своя дял от задълженията и лейди Хърмайъни, която си наля вдигаща ароматна пара чаша и започна да отпива елегантно от нея, осъзна, че Бийч още й прави компания. Стоеше насред стаята, подобно на градски паметник, очакващ да бъде тържествено открит, и присъствието му я изненада. Не беше типично за него да продължава да се мотае наоколо след доставка на стоката и тя захапа краставичния сандвич с известно раздразнение, защото искаше да бъде сама.