— Да, Бийч? — рече тя.
— Мога ли да ви кажа две думи, милейди?
Лейди Хърмайъни не отвърна „Можеш и повече!“, както би направил брат й Гали, а се задоволи с лаконично кимване. Направи го вдървено, като маниерът й целеше да подскаже, че е готова да слуша, но твърдо се надява, че икономът има да съобщи нещо важно.
Той веднага усети нежеланието й за празни приказки.
— Ако предпочитате, милейди, бих могъл да се върна по-късно.
— Не, не, Бийч. Нещо важно ли е?
— Да, милейди. Във връзка с господина, който пристигна вчера като гост на замъка — започна Бийч отново, като се задави с думата „господин“, както го беше направил при разговора си с Гали.
Лейди Хърмайъни се скова. Като всяка тиранична стопанка на замък, и тя не обичаше да се канят гости без нейно знание. Не можеше да си представи как брат й Кларънс е имал нахалството да покани свой приятел, без първо да поиска разрешението й, и затова стигна, може да се каже доста бързо, до заключението, че тайнственият гост е другарче на брат й Галахад, поради което се намръщи още по-забележимо. Знаеше що за птици са другарчетата на брат й Галахад. Отрепки, отритнати от цивилизацията. Букмейкър със сребърен пръстен беше най-достойният гост, когото би внедрил в кръга на Бландингс.
— Кой е този човек, Бийч? — напрегнато запита тя.
— Даде името си като Огъстъс Уипъл, милейди.
Негодуванието на лейди Хърмайъни значително се уталожи. Никой не би могъл толкова време да е свързан с лорд Емсуърт, без да е чул името Уипъл, и тя знаеше, че авторът на „Грижи за свинята“ е човек, уважаван и в най-добрите среди, член на клуб „Атенеум“, за когото беше чувала, че е крайно почтена институция, и нещатен съветник на министъра на земеделието. Кларънс, реши тя, го беше поканил и макар все още да чувстваше, че правейки го, без да потърси съгласието й, бе проявил своеволие, все пак видимо омекна.
— А, господин Уипъл? — изрече тя с облекчение. Представата й за приятел на Гали с крещящ кариран костюм, обръщащ се към нея с „мацко“ с глас, пресипнал от обявяване на залаганията в Сандаун Парк или Катърик Бридж, угасна. — Ще ми бъде интересно да се запозная с него. Господин Уипъл е много известен писател.
— Ако е господин Уипъл, милейди.
— Не те разбирам.
— Подозирам, че е натрапник — изсъска Бийч. Трудно е да изсъскаш изречение, дотолкова лишено от шипящи, но той се справи достойно.
Изявлението му не би трябвало до такава степен да смайва лейди Хърмайъни, но го постигна. Отдавна би трябвало да е свикнала с натрапниците. Нахлуваха в замъка Бландингс в стройна редица години наред. Един мислител веднъж беше отбелязал, че там се въдят натрапници както в другите къщи мишки. Въпреки това издаде звук, който при жена с по-лошо възпитание би минал за подсмъркване, а препечената филийка с масло, която държеше, падна от ръката й.
— Натрапник!
— Да, милейди.
— Но на какво основание мислиш така?
— Струва ми се доста странно, че малко след пристигането на господина от Лондон се обади по телефона друг господин, който също претендираше да е господин Огъстъс Уипъл.
— Какво!
— Да, милейди. Интересуваше се от здравословното състояние на негово благородие. Информира ме, че е получил телеграма с известие, че негово благородие страда от дребна шарка. Човек не може да не се усъмни в bona fides9 на господина, отседнал в замъка.
— Естествено!
— Трябва да призная, че положението ми изглежда твърде объркано.
Лейди Хърмайъни не беше объркана. Зад това изобилие от Уипъловци тя разпозна безпогрешно ръката на брат си Галахад, сякаш бе изписана с огнени букви на стената в будоара й.
— О! — произнесе тя и тази гласна никога досега не беше се доближавала повече до „Хо!“-то на старшина Евънс от полицията на Маркет Бландингс. Очите й злостно засвяткаха. Приличаше на готвачка, забелязала нахална хлебарка в кухнята си. — Ще имаш ли нещо против да намериш брат ми Галахад и да му кажеш, че искам да си поговорим? Не, не, по-добре аз да отида при него.
2.
Когато го намери, Гали беше в билярдната и упражняваше удари с опитна ръка. Когато влезе, той вежливо остави щеката. Не се радваше да я види, защото дългогодишният опит му подсказваше, че присъствието й, също като това на другите му сестри Констанс, Дора и Джулия, неизменно означава неприятности, но направи всичко възможно да внесе братска топлота в поздрава си.