Галахад в Бландингс

— Здравей, Хърмайъни. Значи се върна? Неприятен ден за пътуване. Трябва да си се задушила във влака.

В маниера на лейди Хърмайъни нищо не подсказа, че чувствата й към него не са приятелски или дори толкова приятелски, колкото бяха обикновено. Намерението й беше да го приспи до състояние на лъжовна сигурност, преди да го разобличи и обърка.

— Доста задушно беше — съгласи се тя. — Смяташ ли, че се задава буря?

— Няма да се учудя. Как е Вероника?

— Изглеждаше много добре.

— Липсва ми хубавото й личице.

— Ще й предам. Ще бъде много поласкана. А ти как си, Галахад?

— О, пърхам както винаги.

— А Кларънс?

— Добре е.

Лейди Хърмайъни тихичко се засмя.

— Говоря, сякаш съм отсъствала цял месец. Предполагам, нищо не е случило, докато ме нямаше.

— Нищо сензационно. Имаме нов гостенин.

— Тъй ли? Кой?

— Човек на име Уипъл.

— Да не искаш да кажеш Кларънсовият Уипъл, написал книгата за свинете, която непрекъснато чете?

— Точно той. Кларънс получи писмо от него с молба да дойде да направи снимки на Императрицата, тъй че той, естествено, го покани.

— Разбира се. Кларънс трябва да е във възторг.

— На седмото небе е.

— Не се учудвам. Хора като господин Уипъл са рядкост.

— Подобни свинелюбци наистина се броят на пръсти.

— Нямах предвид толкова това, колкото необичайната му способност да се намира на две места едновременно. Винаги съм смятала този вид хора за твърде интересни.

— Ъ?

— Е, не можеш да отречеш, че е забележително да бъде в замъка Бландингс и едновременно с това да се обажда по телефона от Лондон. Чудя се как го прави. Смяташ ли, че номерът е с огледала?

Не беше лесно да се стъписа Гали и само фактът, че си свали монокъла и започна да го трие, подсказа, че тези думи са го смутили. Сложи на място монокъла и заяви:

— Странна работа. Крайно любопитно.

— И аз си помислих същото, когато Бийч ми го съобщи. Той е бил на телефона.

— Когато се обадил Уипъл?

— Лондонският, не шропширският.

— Трябва да не е чул името. Случва се с имената по телефона. И какво казал онзи?

— Че е Огъстъс Уипъл и се обажда да разбере как е Кларънс, тъй като получил телеграма, че е на легло с дребна шарка. Загадъчна работа.

Гали размисли за момент. След това лицето му се проясни.

— Мисля, че виждам отговора. Просто е, ако се вдълбочиш. Вчера беше Ден за посетители и Бийч цял следобед трябваше да работи като египетски роб да развежда плебса из къщата. Вече не е толкова млад и се е изтощил. Когато всичко е приключило, е бил отпаднал и се е нуждаел от възстановително. И какво е станало? Откуцукал е до килера, посегнал е към бутилката с портвайн, непредпазливо е поел свръх доза и поради това е бил абсолютно неспособен да разбере и дума от казаното по телефона. Името, което е взел за Уипъл, е било вероятно Уилсън, Уигинс или Уилямс, който го е уведомил, че самият той има дребна шарка. Това е единственото възможно обяснение.

Преди много години, в общата им детска стая, лейди Хърмайъни, дори тогава представляваща сила, с която трябва да се съобразяваш, веднъж перна брат си Галахад по главата с куклата Белинда и го остави проснат като дрипа на пода. В момента я сърбяха ръцете да докопа някоя кукла. Или още по-добре сатър.

— А аз се сещам за друго — започна тя — и то е, че по някаква причина, в която дори не се опитвам да вникна, ти си вмъкнал в замъка някое от невъзможните си приятелчета, защото не се случва за първи път. Кой е този човек?

— Искаш да си призная всичко ли?

— Ако обичаш.

— Мъж, на име Сам Багшот.

— Търсен от полицията, без съмнение.

— Колкото и да е странно, да — отвърна Гали с лека възхита в гласа. Тази проява на женска интуиция го впечатли. — Но това се дължи на абсурдно недоразумение. Всъщност той е крайно порядъчен човек. Син е на стария ми приятел Боко Багшот. А е тук, защото трябва да бъде тук. Изключително важно е да поговори с онова момиче Календър, което обича, но което му е било дузпата, а то замина и никой не знае кога ще се върне. Така че трябва да остане да изчака завръщането му.

— Нима? Не съм съгласна. Ако си въобразяваш, че ще остане дори един-едничък ден, много си сбъркал. Ще наредя на Бийч да се погрижи багажът му да бъде опакован и в следващия половин час да го изнесат от къщата.

Гали запази присъствие на духа.

— На твое място не бих го правил.

— А ако не бях толкова търпелива и сговорчива, нямаше да има време дори да си опакова багажа.