3.
Гали не беше сгрешил в предсказанието си, че много скоро ще се проведе претърсване на стаята на Сам. Още докато той говореше, лейди Хърмайъни реши да претършува всяко кътче и да не остави камък непреобърнат. Първото, което направи, след като Гали си тръгна, беше да се обади на дъщеря си Вероника и да й обясни фактите, свързани с финансовото състояние на Типтън, а когато Вероника нададе писък, сходен по сила на онзи, изпуснат от племенницата на Джордж Сирил Ненагледния Марлийн, и заекна: „Но, маамиии, а писмото?“, тя я увери, че не бива да се тревожи за това, тъй като мама се е погрижила за всичко и Типтън никога няма да го види. След това се впусна да търси племенника си Уилфред Олсоп, когото смяташе да назначи за свой помощник в разследванията. Намери го във вестибюла да почуква замислено окачения там барометър и рязко му заповяда веднага да спре да чука и да я придружи до будоара й.
С изключение на наблюдението, че според барометъра, който до този момент винаги е бил съвсем искрен, скоро ще има гръмотевична буря, Уилфред нямаше какво да допринесе към разговора, докато се качваха по стълбите. От ранно детство обществото на леля му Хърмайъни винаги му причиняваше крайно неудоволствие и го караше да се чуди кой ли от греховете и пропуските му ще извади на бял свят за коментар по своя рядко откровен начин. Макар в момента съвестта му да бе относително чиста, не можа да потисне тръпката на напрежение, когато стигнаха в будоара и тя рязко му нареди да седне. Видът й не му допадна. Беше очевидно, че ври и кипи. Ако някога сте виждали вкисната леля, то тази вкисната леля беше точно тази вкисната леля.
За свое облекчение откри, че не той е вдигнал кръвното й.
— Уилфред — започна тя, — имам нужда от помощта ти.
— От кое? — смая се Уилфред. Не можеше да си представи положението, с което тази властна жена не би се справила и без външна подкрепа. Освен, разбира се, ако не решаваше кръстословица и не беше се запънала на дума с три букви, започваща с „Е“ и означаваща голяма австралийска птица, в който случай умът му бе на нейно разположение.
— Трябва да гледаш на всичко, което ще ти кажа, като на строго поверително.
— Ама естествено. Няма да кажа на жива душа. Какъв е проблемът?
— Ако имаш добрината да ме изслушаш, ще ти го обясня. Възникна крайно сериозна неприятност. Виждал ли си онзи Огъстъс Уипъл, който от вчера е тук?
— Да, по време на хранене. Защо?
— Той не е Огъстъс Уипъл.
— Според слуховете, които дочух, е. Чичо Кларънс непрекъснато го нарича „господин Уипъл“.
— Осмелявам се да заявя, че е натрапник.
— Велики Боже! Сигурна ли си?
— Съвсем сигурна.
— Тогава защо не го изриташ?
— Точно това се каня да ти обясня. Безпомощна съм. У него има писмо от Вероника.
— Че тя познава ли го?
— Разбира се, че не го познава.
— Тогава защо му пише?
— О, Уилфред!
— Лесно е да викаш „О, Улфред!“, но на мен ми се зави свят. Щом Ви не го познава, как така си пишат? Не разбирам.
— Писмото е до Типтън.
— До Типи?
— Да.
— Чакай да изясним тая работа. Казваш, че писмото е адресирано до Типи?
— Да, да. Да!
С широк жест на отчаяние Уилфред събори масичка, накичена с ваза с рози и снимка на полковник Уедж в униформата на Шропширската лека пехота.
— Ако смяташ, че това изяснява нещата, много грешиш. Изобщо не разбирам ролята на Типи. Направо не виждам…
— Уилфред!
— Да?
— Млъкни! Как да ти обясня, като все ме прекъсваш?
— Извинявай. Продължавай. Имаш думата. Но все пак твърдя, че главата ми се върти.
— Всичко е съвсем просто.
— Според теб!
— Какво?
— Нищо не съм казал.
— Каза нещо.
— Просто хлъцнах.
— Та както казах, всичко е съвсем просто. Поради някаква причина Вероника се чувстваше потисната и нервна и в това мрачно настроение реши, че ще направи грешка, ако се омъжи за Типтън. Тъй че му написа писмо, с което развали годежа. Естествено, сега горчиво се кае, но писмото беше пуснато.
— Кога?
— Преди два дни.
— Тогава Типи трябва вече да го е получил.
— Непрекъснато ти повтарям, че е у онзи човек. Той го е взел и…
— Те изнудва?
— Точно така.
— Какво иска? Пари?
— Не, не пари. Но ще даде писмото на Типтън, ако не му разреша да остане в замъка.
— А ти не искаш да остане?
— Разбира се, че не искам.
— Даа — съобщи Уилфред лошата новина, — според мен те е хванал натясно. Няма къде да мърдаш. Не можеш да допуснеш Типи да види писмото. Само един поглед върху него ще е достатъчен да взриви всичките ти мечти и надежди за зет милионер.