— Това, което желаеш, и това, което ще получиш, са две коренно различни неща — осведоми я делово. — Сам ми разправи всичко за „Търтеите“, за предложението на синдиката и за това как си се опитала да го накараш да продаде билета за сто лири, когато е трябвало само малко да поизчака природата да поеме естествения си ход, за да спечели истински съществена сума, и често казано, бях поразен. Овчеглавието ти ме сащиса.
— Не смятам, че съм била овчеглава, както благоволи да се изразиш. Знам що за птица е Типтън.
— Той е небесен ангел, но не виждам връзката.
— Не говоря за външността, а за същността му.
— И каква е тя?
— Непостоянна. Непрекъснато се влюбва и разлюбва. Когато работих за чичо му, се сгоди за цяла върволица от момичета и всеки път годежът се проваляше с гръм и трясък. Предположих, че и този ще следва тази тенденция.
— Значи си смятала, че често е кум, но никога младоженец? Е, сгрешила си. Чувствата му към Вероника са неподправени. Когато пристигна онзи ден, в очите му грееше любов, а в джобчето на панталонките му дрънкаше огърлица за осем хиляди лири. Докато се огледаш, и ще е женен мъж. Датата е определена, фирмата за доставка на мезета е уведомена, епископът и помощното духовенство са строени в каре и само чакат да се свали знамето.
— Ами ако тя развали годежа? Момичетата на Типтън винаги го правеха.
— Не и този път. Сам залага на сигурно. Ако има железен залог с днешна дата, това е той. Съветвам те, млада Санди, да признаеш грешката си и да оправиш работата с целувки. Когато го видиш…
— Няма да го видя.
— А, не, ще го видиш. Той е тук.
— Знам. В „Гербът на Емсуърт“.
— Не в „Гербът на Емсуърт“, а в замъка.
— Какво!
— В момента минава за Огъстъс Уипъл.
— Какво!
— Стига си каквокала. Да, посъветвах го да приеме името Огъстъс Уипъл, защото реших, че така ще бъде скъп за Кларънс, както и стана. И това ме води до следващата тема за разговор. Ако някога започнеш да храниш съмнения в искрената му любов, спомни си факта, че за да е близо до теб, той се постави в положението да слуша Кларънс да му говори за свине от тъмно до тъмно. Изживява истинска агония, и то само заради теб. Тъй че, млада Санди, хвърляй се в обятията му и почвай да мълвиш: „О, Сам, ще можеш ли някога да ми простиш?“ или пък: „О, Сам, нека забравим миналото“, или, разбира се — продължи Гали, винаги готов на компромис, — всяка друга глупост, която ти мине през главата. Ще те оставя да си помислиш.
Подобно на ред други момичета с коса в същия цвят, и Санди имаше ниска точка на кипене и лесно биваше обхващана от внезапна ярост, но тя приличаше на бурята навън, която след сензационното начало беше започнала да се уталожва и сега вървеше към приключване. Като погледна през прозореца, Санди видя, че там, където доскоро беше Ниагара, сега ромолеше немощно ручейче, а гръмотевиците и светкавиците изобщо никакви ги нямаше. Сякаш природните сили бяха решили, че са казали тежката си дума и вече могат да си отдъхнат, и тя се почувства в хармония със смекченото им настроение.
От онази утрин, когато Сам я беше нарекъл риж инат и тя го беше замерила с пръстена, все се опитваше да поддържа негодуванието си на ниво, но всъщност идеята повече да не му проговори нито на този, нито на онзи свят никак не й допадаше. Повтаряше си, че той е твърдоглавият инатчия, за когото нито едно средно интелигентно момиче не би и помислило да омъжи, и че скъсаните им отношения са най-доброто, което би могло да й се случи, но някакъв вътрешен глас не спираше да й напомня, че макар и твърдоглав, той си беше агънце-багънце, а тази порода не се среща под път и над път в тия тежки времена и е глупост да го загърби току така. Накратко, разкаянието ръфаше душата й и я караше да се чувства почти като полковник Уедж и жена му Хърмайъни при откритието, че прибързано са изритали евентуален зет, от чиито пори бликат пари.
След разговора с Гали едно-единствено съмнение остана да гложди сърцето й, а именно беше вероятността Типтън Плимсол да надене брачните окови. Беше станала неволен свидетел на достатъчно негови крахове, докато работеше за чичо му Чет, и не можеше да повярва, че коя да е негова годеница би имала глупостта да стигне до сватбената кулминация. Като си припомняше дългата поредица от годеници, всички появили се и изчезнали с бързина, замайваща окото, не можеше да си го представи застанал с най-новата избраница пред олтара. Следователно налагаше се дори в момента на хвърляне в обятията на Сам да му обясни, че възгледите й относно предложението на синдиката не са се променили и на косъм. Реши да е твърда по въпроса. Агънце или не, трябваше да приеме преценката й.