— Аз също.
— Санди, съжалявам, че те нарекох риж инат.
— Беше сто процента прав. Бях точно това. Исках да приемеш предложението на синдиката. Трябва да съм била луда.
— Да не би да си променила мнението си?
— Категорично. Видях се с Типтън и той се кани да избяга с Вероника още вдругиден. На практика вече е женен. Но не бива да стоим тук и да дрънкаме. Ще те пусна, а след това ще ми разправиш каква, за Бога, е тая работа с ареста.
На Сам му трябваха само няколко минути след отварянето на вратата и Санди го изслуша с нарастваща тревога.
— О, Сам! — простена тя и се хвърли в обятията му, спазвайки точно препоръките на Гали, а самият Гали, приближил се междувременно, ги загледа с бащинско одобрение.
— Задоволително — отбеляза той, — но нямате време за подобни излияния. Ти си беглец, момчето ми, тъй че хуквай да бягаш. Старшина Евънс ще се присъедини към нас всеки момент и ще придобиеш крайно глупав вид, ако те завари тук. Когато подходи насам, ще подходи по всяка вероятност откъм зеленчуковата градина, тъй че тръгвай към парадния вход и си пробий път до билярдната, пушалнята или където намериш за добре, стига да е убежище. Ние със Санди ще останем да го посрещнем. Вероятно се чудиш — продължи Гали, след като Сам, признавайки съвета за добър, се залови пъргаво с изпълнението му — как изникнах в този момент в центъра на събитията. Много просто. Опитвах се да намеря младия си приятел и да му съобщя, че си благоприятно настроена, тъй че надникнах в килера на Бийч да питам за него. Старшина Евънс беше там, говореше по телефона, а Бийч тихо ме информира, че съвестният служител на закона е заключил Сам в бараката до кочината и сега зове подкрепления. Човек лесно може да се сети какво таи в ума си. При предишната им среща Сам, криво или право, го е пернал през окото и той е потреперил при мисълта, че това може да се повтори. Без съмнение благоразумното му намерение е било, когато пристигне помощникът му, да го пусне напред и да види какво ще стане. Ако ще има юмруци в очите, всеки предпазлив старшина би предпочел същите да са нечии чужди. А като стана дума за очи, смятам, че от твоя страна ще е акт на любезност, който ще разведри живота на Сам, ако махнеш тези твои отблъскващи очила.
— Не ги ли харесваш?
— Никак.
— Сам също. Каза ми, че приличам на морско чудовище.
— Поласкал те е. Свали ги и ги стъпчи с крака.
— Добре — съгласи се Санди и го стори.
— А сега — продължи Гали, като изгледа останките със задоволство, — ако хвърлиш око наляво, ще видиш Евънс и компания да приближават насам и да дебнат ли, дебнат като мидийските войски в известния църковен химн. Мисля, че ще е най-добре да оставиш обясненията на мен. В стария „Пеликан“ беше аксиома, че когато в случката се намесват сини униформи, най-мъдро е с предварителните разговори да се заеме Галахад Трипуд. Съвещанията с полицаи изискват деликатност и такт. Добър вечер, господа. Добре дошли в замъка Бландингс и тъй нататък.
Двамата старшини представляваха внушителна двойка. Описанието на старшина Евънс вече е дадено и трябва само да се добави, че старшина Морган, неговият брат по оръжие, толкова приличаше на него, че спокойно можеше да накара страничния наблюдател да реши, че вижда двойно. Единствената разлика беше във въгленово черните очи на първия.
— Приятно е след бурята, нали? — продължи Гали. — Значи сте излезли на разходка? Да подишате въздух сред лютичетата и маргаритките. Приятно е, нали? — повтори той.
Старшина Евънс не възприе добронамерено намека, че полицията в Маркет Бландингс живее за едното удоволствие, и отговори, че случаят изобщо не е такъв. Той и колегата му, обясни той, идвали да извършат арест и Гали вдигна вежди.
— Надявам се да не е свинята на брат ми.
— Не, сър — отсече старшината. — Човек, търсен за джебчийско и оказване съпротива на полицията при изпълнение на служебните й задължения.
— Имате ли представа къде се намира?
— В тази барака.
Гали намести монокъла и погледна в указаната посока. Беше видимо озадачен.
— В тази барака?
— Да, сър.
— Онази там?
— Да, сър.
— С плоския покрив?
— Да, сър.
Гали поклати глава.
— Мисля, че грешите, драги приятелю. Ние с дамата надникнахме вътре само преди няколко минути и вътрешността й не съдържаше нищо съществено. Е, като изключим счупеното колело, две-три празни саксии и умрял плъх. Но не и беглец от закона. Какво ви кара да смятате, че е там?
— Аз лично го заключих вътре.
— В бараката?
— Да, сър.
— Да нямате предвид някоя друга барака?
— Не, сър, нямам предвид никоя друга барака.
— Хм, странна работа — отбеляза Гали. Изглежда му хрумна нещо. — Да не е джудже?