— Плашиш ме, Галахад!
— Точно това се опитвам да направя. Такова е положението. Смятай се за предупреден — отсече Гали и се понесе навън с чувството, че е направил всичко възможно да спаси един обичан брат от съдба, по-страшна от смъртта.
Като затвори вратата обаче, се сети, че в началото на разговора им Кларънс беше казал нещо, пробудило любопитството му, макар тогава по-спешните въпроси да му бяха попречили да се замисли сериозно. Нещо за нещо необичайно или нещо подобно. Отвори вратата и надникна в кабинета.
— Какво каза преди малко? — запита той.
— Ъ? — реагира лорд Емсуърт със замаян вид.
— За необичайното нещо?
— Ъ?
— Кларънс, вземи се в ръце. Каза, че е станало нещо твърде необичайно.
— А, това ли? — излезе от транса лорд Емсуърт. — Не беше нещо особено, но ми се стори необичайно. Преглеждах си писалището да намеря годишния отчет на Асоциацията на шропширските, хиърфордширските и южноуелските свиневъди, който госпожица Календър беше потулила някъде при дяволското си разтребване, и намерих голям канцеларски плик. Отворих го и вътре имаше друг плик, адресиран до Типтън Плимсол. Не мога да си представя как е попаднал там. Позвъних за госпожица Календър и я помолих да го занесе на Типтън. Надявам се закъснението да не му причини неудобство.
Единадесета глава
1.
Междувременно Санди, която би предпочела да остане да си приказва със Сам в билярдната, където той бе потърсил убежище, се беше върнала в кабинета — малката стаичка до библиотеката, с цел да възобнови работата си. Беше съвестна секретарка и винаги бе смятала, че щом получава заплата, трябва да се старае да я заслужи. Точно този неин недостатък толкова силно измъчваше лорд Емсуърт. Идеалната за него секретарка би закусвала в леглото, дрямала в креслото цяла сутрин, играла голф следобед, а през останалата част на деня би почивала.
Но въпреки че седна зад писалището си претъпкана с желание за работа и въпреки че имаше още много да върши по разчистването на Авгиевите обори, или с други думи, кореспонденцията на работодателя й, тя откри странна невъзможност да се съсредоточи върху непосредствената си задача. Беше изпаднала в транс, дълбок почти като лордемсуъртовия, когато вратата се отвори с трясък и я върна към действителността, а като премигна веднъж-дваж, разпозна в посетителя си Гали. Стори й се разтревожен за нещо и диагнозата й се оказа напълно точна. Не беше лесно да накараш Гали да загуби самообладание. През целия му дълъг живот разнообразно множество от хора, простиращо се от учители и оксфордски преподаватели до професионални покерджии в бързите влакове, се бяха опитвали да го постигнат, но неизменно без успех. Ала писано беше родният му брат Кларънс да постигне със завидна лекота онова, където другите се бяха проваляли с гръм и трясък. Така че Гали заговори, без да губи време с излишни уводи.
— Писмото у теб ли е?
— Какво писмо? Тук има поне сто и на всички трябваше да е отговорено преди седмици.
— Писмото до Типтън, което ти е дал Кларънс.
— А, то ли? Не, не е у мен. Дадох го на Бийч да му го предаде.
— Гръм, мълнии и потоп! — изрева Гали.
Изхвръкна от стаята със същия устрем, с който беше влетял в нея. Озадачената Санди се върна към работата си и тъкмо четеше съобщение от „Грант и Парвис“ от Улвърхамптън, които търгуваха с градинарски инструменти и не проумяваха защо не са получили отговора на лорд Емсуърт на своя единайсети ултиматум, когато Гали се появи отново.
— Реших, че може още да е у Бийч, но не е — уведоми я той. — Дал го е на Типтън преди петнайсет минути. Проклета да е прословутата му експедитивност и изпълнителност. Дано следващата му бутилка портвайн е пълна с корк.
Дори и най-съвестната секретарка не би задържала вниманието си върху работата при подобна сцена. Санди остави „Грант и Парвис“ на дребнавите им грижи и тревоги.
— За Бога, Гали — рече тя, — какво е станало? Каква е тая работа с писмото до Типтън? Какво лошо има в това да си получи пощата?
Гали, в качеството си на разказвач, от време на време проявяваше склонност към усложняване на историите по начин, поставящ на изпитание търпението на слушателите му, но в случая стилът му беше възхитително стегнат и придържащ се към голите факти. При излизането на въпросните факти на бял свят лицето на Санди загуби цвета си и тя го загледа с ужас в очите.
— О, Гали!