— Кой, аз?
— Нима не контролираш купища доходни предприятия?
— Да, май има нещо такова.
— Като например?
— Ами магазините „Типтън“.
— Какво би могъл да работи там?
— Да се разхожда с бяла престилка и да упътва клиентите къде да намерят перилните и почистващите препарати.
— Не можеш ли да измислиш нещо по-добро?
— Ами имам и ранчо в Аризона, което ми остави чичо Чет. Но можете ли да си представите Уили като каубой?
— Ни най-малко. А не ти ли остави Чет и музикално издателство в Лондон? Май имаше нещо такова.
— Велики Боже! Съвсем го бях забравил. Ама разбира се. Леля Бетси имаше навика да композира песни и единственият начин да бъдат издадени, беше да купи музикално издателство. Струваше му няколко милиона, но казваше, че си заслужава да запазиш мира в семейството, фирмата е прекрасна и до момента, когато почина, си беше възстановил всички разходи.
— Ето къде е нишата за Уилфред. Освен ако не възразяваш?
— Защо да възразя? Човек, който свири на пиано като Уили, не може да сбърка в музикално-издателския бизнес. Ще се погрижа веднага щом пристигна в Лондон.
— Отлично. Бъди щедър, когато определяш заплатата му. Не забравяй, че си е наумил да се жени. Хрумна ми нещо. Щом вземаш Уилфред в Лондон, защо не вземеш и госпожица Симънс и не направите двойна сватба?
Предложението видимо допадна на Типтън. Съгласи се, че е добра идея.
— Но какво ще каже лорд Емсуърт, когато разбере, че го е напуснала?
— Ще каже „Велики Боже!“ или нещо подобно. Няма защо да се безпокоиш за Кларънс. Този вид шокове са полезни за него. Държат го нащрек и на нокти. Подхранват адреналните жлези. Не се тревожи и за добруването на Императрицата. Тя ще е добре. Бийч ще й предоставя калориите. Правил го е и преди и се е справял блестящо, докато Кларънс назначи професионалист. Върви да питаш Симънс какво мисли по въпроса. Вероятно ще я намериш при Уилфред.
Типтън отпрати и след малко се върна с новината, че всичко е уредено.
— Тръгна да си стяга багажа.
— Прекрасно. Тъй като все по-силно усещам чувството на пресъхналост, което наляга човека в този час на деня, ще те оставя. С най-добрите си пожелания, сърдечни поздравления и тям подобни. Един чичо по сватовство те благославя, Типтън, ако това значи нещо за теб.
3.
Когато Гали се запъти към дневната, където го очакваше коктейлът му, той изпитваше тази нежна радост, която наляга добронамерените мъже, когато са извършили каквото трябва спрямо ближния. Политиката му открай време беше при възможност да разпръсква светлина навсякъде, където минава, а не можеше да се отрече, че през последния половин час я беше хвърлял с пълни шепи. Измежду познатите му имаше доста, които понякога с горчивина говореха за навика му да се прави на ангел-хранител или — както те бяха по-склонни да се изразят — да досажда на хората, като си вре носа в работите им, но в дадения случай той чувстваше, че го е направил основателно и с поощрителен резултат.
По правило вечерният коктейл беше нещо, което Гали обичаше да поема незабързано, но само ако беше в приятна компания. Днес се оказа сам. Когато влезе, дневната беше празна и след един бърз гаврът с медицинска цел препусна навън да си побъбри пак със Санди Календър. Знаеше, че ще я интересува как е минал разговорът му с Типтън.
— Е, млада Санди — започна той, като нахлу в кабинета й, — вярата ти в мен се оправда. Типтън, както предположи, беше като восък в ръцете ми. Засвирих на него като на струнен инструмент. Ще даде на Уилфред добра работа, а Уилфред и Симънс отиват в Лондон с него да правят двойна сватба. Чиста работа, ако питаш мен. А ти какви ги върши в мое отсъствие? Надявам се, че си припечелила седмичното възнаграждение с пот на челото.
— Не, прекарах период на бездействие.
— Несъмнено си седяла и си мислила за Сам?
— Всъщност слушах по радиото новините в шест часа.
— Нещо интересно?
— Не много. Остин Фелпс се е оженил.
— Желая му щастие. Кой, по дяволите, е Остин Фелпс?
— Тенисистът, дете мое. Не може да не си чувал за Остин Фелпс. Носителят на купата „Дейвис“.
— А, онзи ли? Да, чувал съм го. Непрекъснато вика „четирийсет равни“, „петнайсет на петнайсет“ и други такива. Фелпс? — повтори Гали и челото му се смръщи. — Остин Фелпс? Мъча се да си спомня нещо за него, нещо, несвързано с тениса. Някой нещо ми споменаваше във връзка с нещо само преди ден-два. Дали не се беше развел наскоро? Дали не беше скочил в Темза да спасява давещо се дете? Дали не беше спечелил частични избори за консерваторите? Или пък е бил арестуван за шофиране в пияно състояние? Влудяващо е как тези неща ми излитат от главата. Фелпс? Фелпс? Фелпс? Остин Фелпс? А, Сам, може би ти можеш да ми кажеш.