Галахад в Бландингс

— Крайно разумна предпазна мярка.

— Тогава сякаш побесня. Разгорещихме се и двамата. Трябваше да съм по-въздържан. Не биваше да обиждам Дафни.

— Защо не? Тя точно от това имаше въпиеща нужда. Проклятие, Кларънс, та ти беше под смъртна заплаха от страна на тази жена. Вече ти беше казала, че се интересува от свине, а оттам до олтара има само една нищожна крачица. Поведението ти е било изключително уместно. Ако клетникът Пухчо Бенгър бе имал твоята смелост и решимост, сега нямаше да е баща на син с трета сливица и на две дъщери с шини на зъбите. Ти изтласка страховитата Уинкуърт от живота си. Тъмата се вдигна. Спечели свободата си.

— Бог да ми е на помощ, не бях помислял за това.

— Ако се чувстваш в настроение да танцуваш из замъка танца със седемте воала, няма да те спра. Но видът ти все още е угрижен. Защо?

— Мислех си за Хърмайъни.

— Какво за Хърмайъни?

— Опасявам се, че ще има какво да каже по въпроса.

— Ами когато го каже, покажи същата възхитителна твърдост, която си проявил в разговора с мама Уинкуърт. Коя е тая Хърмайъни? Жена, която често си виждал да бъде шляпана по дупето с четка за коса от ядосаната бавачка. Ако започне да прави въртели, напомни й го и само гледай как ще омекне. Хърмайъни да си гледа работата, ако ми позволиш този израз. Възгледите й по въпроса не струват и пет пари.

Кротките очи на лорд Емсуърт заблестяха.

— Галахад, такава утеха си ми.

— Старая се, Кларънс, старая се.

Лорд Емсуърт потъна в замислено мълчание, но допускането на Гали, че репетира наум срещата със сестра си и репликите към нея, вероятно процедени през зъби, се оказа неточно. Когато заговори, беше за Императрицата.

— Галахад, това, което не мога да разбера, е как момчето е било допуснато да се приближи до кочината. Госпожица Симънс твърдо ме увери, че ще бъде нащрек и ще се погрижи то да не припарва нататък. Доколкото си спомням, тя заяви, че ще натика лицето му в калта само ако се опита да приближи Императрицата.

Гали разбра, че е ударил часът на разкритията.

— Кларънс, боя се, че имам лоша новина за теб. Госпожица Симънс вече не е сред нас. Замина за Лондон да се омъжи.

— Какво!

— Да, ще се омъжва за Уилфред Олсоп. Губиш свинарка, но печелиш племенница.

Очите на лорд Емсуърт, вече далеч от кротостта, блъвнаха огън през пенснето.

— Няма право да върши подобно нещо!

— Не знаеш ли, че любовта побеждава всичко или поне така четох някъде. Предполагам, че не е могла да устои на напъна.

— Но кой ще се грижи за Императрицата?

Графът взе, че насочи с този въпрос разговора точно към желаната от Гали точка.

— Че кой друг освен Огъстъс Уипъл? — рече той. — Сигурен съм, че ще е възхитен да действа като дубльор, докато намериш изпълнител за ролята.

Лорд Емсуърт призова Бога.

— Но, Галахад, смяташ ли, че ще приеме?

— Разбира се. Няма граници на нещата, които Гъс Уипъл би сторил за хората, които обича, а знам, че чувства как между двама ви се е зародила красива дружба. Скоро трябва да се върне в Лондон, но докато е тук, можеш да разчиташ на него. Мил човек, нали?

— Превъзходен, превъзходен. Тъй, тъй. Но защо му е да се връща в Лондон?

Гали погледна през рамо. Вратата на кабинета беше затворена. Не можеха да го чуят.

— Кларънс, въпросът е строго секретен.

— Какво е?

— Точно това се каня да ти обясня. Уипъл трябва да се върне в Лондон, за да се опита да намери пари. Знам, че всичко ще си остане между нас, защото горкият човек е потънал в дългове и нещо още по-лошо — това са дългове на честта. Една вечер в „Атенеум“ седнал да играе покер и няма защо да ти обяснявам какво значи това в бърлога като „Атенеум“, където мизата е висока. Не един и двама епископи са излизали оттам без расата и другите си одеяния след среднощен покер. Уипъл загубил и последната си риза. Подписал е полици на половината членове и ако не ги осребри, ще го изритат от клуба без капчица жал.

Пенснето на лорд Емсуърт заподскача на верижката си, като че ли изпълняваше адажио.

— Шокираш ме, Галахад! От каква сума се нуждае?

— Хиляда лири. За теб това е дреболия, но за него е огромна сума. Да се надяваме, че ще намери кой да му ги заеме.

— Ама, Галахад! Защо не ми е казал?

— На теб? — Гали замълча, потресен от ненадейната мисъл, която го връхлетя. Погледна недоверчиво лорд Емсуърт. — Да не искаш да кажеш, че ще му заемеш парите?

— Разбира се. На човека, написал „Грижи за свинята“! Веднага ще напиша чека.

Лицето на Гали грейна. Стана от стола, потупа два пъти брат си по рамото и отново седна, видимо трогнат. Е, това несъмнено е идеалният начин да се изгладят нещата. Никога не беше ми минавало през ум за теб. Но има още едно нещо. По-добре издай чека на мое име. Уипъл е крайно горд човек и макар да знам, че е необикновено привързан към теб, в края на краищата те познава съвсем отскоро. Може да откаже да приеме парите от теб, но от стар приятел като мен ще ги вземе веднага. Схващаш ли мисълта ми?