— Тъй, тъй. Много деликатно от твоя страна. Къде ми е чековата книжка? Трябва да е някъде тук, освен ако госпожица Календър не я е потулила някъде при безкрайното си разтребване…
Млъкна на половин дума. В кабинета влизаше лейди Хърмайъни.
3.
Лейди Хърмайъни, подобно на брат си Кларънс, изглеждаше гръмната, шашардисана, разтревожена, измъчена и обезпокоена, дотолкова, че Роже, стига да присъстваше в момента, щеше да остане с впечатлението, че тези синоними са наследствени. Лицето й беше придобило морав оттенък, а пълното й тяло видимо вибрираше. Гали, свикнал със семейните драми, реши, че е по-разядосана от мокра кокошка, и беше прав. Само крайно чувствителна кокошка, необичайно обилно намокрена, би изразила подобно недоволство.
Беше дошла да види лорд Емсуърт, но се обърна най-напред към Гали.
— Как се осмеляваш да ме заключваш в библиотеката, Галахад?
Гали трепна.
— Велики Боже! Нима съм те заключил?
— Можех още да съм там, ако Бийч не беше чул виковете ми и не ме беше пуснал.
— Сигурна ли се, че не те е заключил Бийч? Той има особено чувство за хумор.
— Сигурна съм. Случайно натиснах дръжката веднага след като ти си тръгна и не можах да отворя.
— Може да е заяла.
— Не беше.
— Понякога вратите заяждат.
— Тази не беше. Беше заключена.
— Тогава — рече Гали, като великодушно пое вината — трябва да съм бил аз. Знаеш как човек превърта ключовете от разсеяност. Много съжалявам.
— Ба! — откликна лейди Хърмайъни.
Лорд Емсуърт слушаше престрелката с нарастващо нетърпение. Макар да нямаше писано правило в този смисъл, от само себе си се разбираше, че кабинетът му е светилище, в което и никоя сестра не може да проникне. Сестрите, които желаеха да се съветват с него, трябваше да го правят в библиотеката, в кехлибарената гостна или някъде другаде в имението. Това бе единствената проява на висок дух, демонстрирана някога от потъпкания пер. Затова той прекъсна дебата с нещо, което, ако не беше нападателност, силно се приближаваше до нея.
— Хърмайъни!
— Да!
— Имам важен разговор с Галахад.
— А аз имам важен разговор с теб. Току-що се видях с Дафни. Излязла е от кожата си. Каза, че си бил крайно груб с нея.
Сега лорд Емсуърт определено стана нападателен. Самото споменаване на това име разбълника скрити дълбини в душата му и катапултира кръвното му налягане до тавана.
— О, нима? И какво друго е очаквала от мен, като влезе…
— Нахлу — рече Гали.
— Да, като нахлу с думите, че трябва да унищожа Императрицата само защото била ухапала онова нейно гадно синче…
— Което първо е започнало всичко — допълни натъртено Гали.
— Точно така. Опитвало се да пусне Императрицата от кочината и един Бог знае какво би могло да се случи, ако беше успяло. Ливадата е пълна с дупки и ями. Би могла да си счупи крак.
— Че и два — рече Гали.
— Че и два. Да не говорим за нервното напрежение. То я разстройва и води до отказ от хранене. Щяха да минат дни, преди да започне да се храни нормално, а ако не поема дневната си дажба, възлизаща на пет хиляди и седемстотин калории, съдържащи два килограма и половина протеини, дванайсет килограма и половина въглехидрати…
За момент сякаш следобедната буря се разрази наново, но се оказа само лейди Хърмайъни, удряща по писалището. От разсеяност, както би се изразил Гали, бе грабнала тежка линия и в момента я използваше с цялата сила на китката си и всичко останало.
— Спри да бръщолевиш за тая твоя непоносима свиня! Не съм дошла да говоря за свине. Трябва да се извиниш на Дафни.
От пенснето на лорд Емсуърт изхвръкна пламък също както в случая, когато уволняваше за втори път Джордж Сирил Ненагледния.
— Проклет да съм, ако се извиня!
— Браво, Кларънс. Точно така. Хора като теб са направили Англия това, което е.
Не лейди Хърмайъни произнесе тези думи, а Гали. Тя пък му хвърли поглед, който би сразил всеки друг, но не и член на стария клуб „Пеликан“.
— Не се интересувам от мнението ти, Галахад.
— Имам право на възторг, нали?
— Не.
— Не, ама да. Както се възхитих, когато видях бавачката ни да те пердаши по дупето с четката за коса.
Лейди Хърмайъни примижа като при болка от стара рана. За секунда замълча, но не беше в страховития й характер да оставя древни спомени да я съкрушават за дълго. С пореден поглед, какъвто нито една сестра не би трябвало да отправя към брат, тя поднови коментара си.