Пакетът привлече вниманието й.
— Какво държиш, Галахад?
— Нещо меко, което онова момиче Календър иска да пусна по пощата в Лондон. Невероятно е, че има време да стъква колети при цялата работа на чистачка, която върши в кабинета на Кларънс. Положително е опитна секретарка. Клетият стар Кларънс!
— Какво искаш да кажеш с това „клетия стар Кларънс“?
— Ами знаеш колко ненавижда добрите секретарки. Тормозят го и му лазят по нервите. Не му позволяват да бяга от отговорностите си.
— Мами, какво значи да бяга от отговорностите си? — запита Вероника.
Това беше въпрос, който често задаваше, и по правило майка й веднага даваше търпеливи обяснения, траещи понякога над десет минути, но сега не й обърна внимание. Мислите на лейди Хърмайъни не бяха съсредоточени върху отрочето й. Монокълът на Гали току-що бе проблеснал на утринното слънце и тя си мислеше колко не харесва брат си. В хармонично съгласие с останалите си сестри, и тя смяташе Гали за позор на достолепното семейство и леке върху древния герб, но понякога усещаше, че би го понасяла по-лесно, ако не носеше монокъл. Някои букмейкъри и запалянковци по надбягванията бяха на същото мнение. Силно различаващи се от лейди Хърмайъни във всяко отношение, и те като нея изпитваха неудобство под зловещия блясък на стъклото в черна рамка, което красеше окото му.
— Кларънс най-сетне трябва да разбере, че не може да бяга от отговорностите си. Трябва му именно добра секретарка. Оставен сам на себе си, няма да отговори дори на едно от писмата си.
Писмата му! Ослепителна светкавица връхлетя над Гали.
— Извинявай за момент — рече той и пъргаво изтича нагоре по стъпалата към къщата. Лейди Хърмайъни намръщено и със свити устни се загледа след него. Най-малко от всичко харесваше поведението му на грахово зърно върху нагорещен котлон.
3.
Санди се намираше в кабинета на лорд Емсуърт, по-напрашена от всякога, заровена в документи, на които е трябвало да се отдели внимание преди много седмици. Когато Гали дотърча, тя вдигна изненадана поглед.
— Не си ли тръгнал още?
— Стартът на експедицията се отложи, за да разменя две думи с теб. Заета ли си?
— Много.
— Почакай само Кларънс да види какви си ги свършила. Ще получи пристъп. За Бога, никога не му казвай, че аз съм ти осигурил тази работа. Е, млада ми Санди, значи връщаш на приятеля си писмата му, така ни?
Тя се стресна и измъкна една сметка за доставени стоки, която беше успяла да се заплете в косата й.
— Не разбирам за какво говориш!
— Няма смисъл да ме лъжеш, дете. Знам какво има в този пакет. Поправи ме, ако греша, но според мен нещата стоят така. Била си сгодена за този С. Г. Багшот. Известно време си го приемала като единствената риба в тигана. Тогава сте се скарали за нещо и отношенията ви са се влошили до точката, в която си му заявила, че сватбените камбани няма да ударят. Вземи си обратно пръстена, казала си му ти, вземи си шишенцето с парфюм, което ми подари за рождения ден, казала си му ти, а сега му връщаш и писмата. Прав ли съм?
— Горе-долу.
— И ти наистина искаш да пусна по пощата този пакет?
— Да.
— Значи това е краят?
— Да.
— Какво е направил нещастникът, за да те ядоса толкова? Откъде знаеш, че момичето, което си го видяла да целува, не е леля му?
— Не съм го видяла да целува момиче.
— Но тогава какво те отблъсна? Настъпил те е по време на танц? Не е харесал прическата ти? Изгубил е чадъра ти?
— Гали, ако не възразяваш, имам много работа.
— Тоест не си пъхай носа, където не ти е работа? Добре, щом настояваш. Но ще разбера какво става. Това „С.“ какво означава?
— Самюел.
— Така си и мислех. Вече съм почти сигурен, че е син на мой стар приятел и заслужава интереса ми. Ще го посетя и лично ще му предам пакета. Той ще ми изложи фактите и се обзалагам, че отново ще събера двете ви млади, разбити сърца. Повдига ми се от разбити сърца — рече Гали. — От дете ги мразя.
Трета глава
1.
Халси Корт, макар и разположен в Мейфеър, не е моден квартал. Представлява малка, тъмна, мръсна, задънена уличка, прекалено изобилстваща с бездомни котки, парцаливи вестници и разлагащи се бананови кори, за да привлече тълпи от висшето общество. Херцозите я избягваха, маркизите я заобикаляха, а виконтите не биха стъпили там пари да им даваш. Състои се от няколко мърляви кантори и жилищен блок — Халси Чеймбърс, с апартаменти, населени предимно от младежи с тънки портфейли, които не могат да си позволят да бъдат придирчиви в избора си и се радват, че имат евтин покрив над главата. Джеф Милър — автор на криминални романи, беше прекарал съществена част от живота си там, също и Джери Шусмит — издател, докато седмичникът „Пикантерии за обществото“ не се раздели с услугите му. Сега, когато и двамата се бяха оженили и преместили, литературното поприще се представляваше от доскорошния годеник на Санди Календър Самюел Галахад Багшот.