— Това, което едва не се случи с нас — бълбукна Ртъслри.
— Да… Тогава те решили да се отправят към Метагалактиката. В нашата Галактика те оставили само един дисколет със слабата надежда, че някъде би могъл да възникне разумен живот. Те не подозирали за съществуването на Земята, която ние имахме щастието да открием.
Тук аз, без да ща, пресякох речта на Бан Имаян, като се поизкашлях. А се поизкашлях, защото си помислих, че Бан Имаян е прекалено учтив превенианин… Извиних се. Бан Имаян ми кимна благосклонно.
— За нас, за нашата Мисия това беше щастие — каза той, прочел мисълта ми. — Останалото знаете. Ние изучихме естеството на вашия земен разум и макар резултатите да бяха противоречиви, стигнахме до извода, че Експериментът си струва усилията ни. Ние живяхме сред вас дълги години, а нашите малки дисколети безброй пъти обиколиха Земята, за да постигнат общата картина на вашата цивилизация… От преки контакти ние се отказахме. И като търсехме начин да предупредим човечеството, ние се спряхме на вас.
— Но какво мога да направя аз? — възкликнах уплашено. — Какво може да направи един единствен човек?
— Можете да направите достояние на хората това, което видяхте на Гриз и на Ергон.
Срещнах погледа на Бан Имаян и отклоних своя. Залата мълчеше напрегнато. Очите на петте хиляди превениани ме приковаваха и аз изтрих потта от челото си. При всичкия си разум това бяха наивни същества. Представих си за миг моята Франция под егидата на Президентите — как бих предал на французите поръката на превенианите? А на човечеството? Та при първия опит да сторя това, мен биха ме затворили в най-близката лудница, ако не в най-близкия затвор. Или биха ме гилотинирали — в името и за благото на Отечеството…
— Съгласен ли сте, Луи Гиле? — попита тихо Бан Имаян.
Аз вече не мислех дори за Йер и за сина си. Мислех за безсмислието на това, което искаха от мен превенианите. Те бяха изучили живота на моята планета, но не знаеха какво значи да живееш на нея. Както аз не знаех какво значи да живееш на Гриз или на Ергон. Те надценяваха силата на разума. Те бяха забравили, че там, отдето произхождаха, разумът бе слугувал винаги на интересите, на страстите, на амбициите и никога не бе имал автономна роля. Да им го напомня ли? Да ги препратя ли към историята на нашите земни цивилизации, която те навярно бяха проучили?
— Луи Гиле е прав, като се колебае — обади се Ртъслри. — Нашият Експеримент е безсмислен, както и нашата Мисия. На мястото на Луи Гиле, аз бих се отказал.
— Ние знаем вашия начин на мислене, Ртъслри — каза Бан Имаян.
— Да, моят ум е негативен, както обичате да се изразявате. Това е вярно… Нима не сте се запитвали, Бан Имаян, превениани мои, защо на Ергон се повтаря онова, което е станало вече на Гриз?
— Не казвате нищо ново, Ртъслри — пресече го Бан Имаян. — Ние знаем, че Вселената е единна в своята същност и че законите на развитие на разумните общества в най-обща форма са едни и същи.
— В такъв случай защо предполагате, че Земята би направила изключение?
— Защото появата на разума, неговото съществувание, неговото движение е също закон, Ртъслри. Защото разумът е също фактор на реалността и при определени условия не е изключено да се превърне в доминанта, в определящо качество на жизнения цикъл.
— Да допуснем, че това е възможно, макар че нито една от познатите ни цивилизации досега не го е потвърдила… Но аз имам и друго възражение. Разумните същества се стремят към щастие, а не към развитие на разума си.
— То е едно и също, Ртъслри.
— Лъжете се. Вашата логика съответствува на нашата превенианска реалност — но тази реалност е едно изключение. Гризианите не са разумни, но са щастливи. Връщането на разума им би било нещастие за тях — затова именно то е немислимо. Ергонците също се отричат от разума заради щастието.
— Какво щастие, Ртъслри? Чувството за щастие е присъщо само на разумните същества. У животните то е просто усещане на физиологическо доволство.
— Не виждам какво право имаме ние да натрапваме нашите разбирания на същества, които ги отхвърлят — каза студено Ртъслри. — И още едно възражение, Бан Имаян. Каква е крайната цел на нашата Мисия?