V
О’Мара затвори бързо шлема, после прекара кабел от микрофона на костюма до комуникатора, така че да може да разговаря, без Какстън или Мониторът да разберат, че е затворен вътре в костюма си. Ако имаше късмет да завърши лечението успешно, те не трябваше да заподозрат, че е имало нещо нередно. Последва окончателната настройка на регулатора за въздушно налягане и на гравитационните решетки.
Само за две минути атмосферното налягане в двете стаи се увеличи шест пъти, а притеглянето бе четири g — всъщност най-близкото, което O’Мара можеше да отнесе към „нормалните условия“ за хъдлърита. С опнати от усилието мишци — тъй като сега коланът намаляваше съвсем слабо притеглянето в стаята — той издърпа от тясната пролука над решетките невероятно тромавия и натежал израстък, в който се бе превърнала ръката му, и се търколи тежко възнак.
Изпита чувството, че бебето е седнало върху гърдите му, и огромни черни петна заиграха пред очите му. През тях той съзираше част от тавана и под някакъв лудешки ъгъл видеоекрана. Лицето от екрана изразяваше вече нетърпение.
— Върнах се, майоре — произнесе задъхано O’Мара. Той се помъчи да овладее дишането си, така че да не изстрелва и предъвква думите. — Предполагам, че искате да чуете моята версия за злополуката.
— Не — отвърна Мониторът. — Аз прослушах записа, направен от Какстън. Това, което съм любопитен да чуя, е нещо за самия вас до идването ви тук. Направих нужните справки, но открих, че има някакво несъответствие.
Прогърмя оглушителен рев, който прекъсна разговора им. И макар че от високото налягане звукът кънтеше по-силно, O’Мара се досети за какво беше сигналът: бебето бе сърдито и гладно.
С огромно усилие O’Мара се претърколи на едната си страна и се надигна на лакти. Постоя малко в тази поза, събирайки сили да се опре на колене и длани. Но когато накрая успя да направи това, откри, че ръцете и краката му бяха започнали да се подуват и като че ли заплашваха да се пръснат под напора на стеклата се в тях кръв. Като изпъшка, той се простря по очи. Кръвта мигновено нахлу в предната част на тялото и пред очите му започна да се прояснява.
Той не можеше да пълзи, опирайки се на ръцете и коленете си, нито пък можеше да се влачи по корем. Беше съвсем сигурно, че при действуващите три гравитации той не можеше и да се изправи да върви. Какви ли изпитания още го очакваха?
С мъчително усилие O’Мара легна отново на едната си страна и се претърколи по гръб, но този път успя да се надигне на лакти. Твърдата яка на костюма му служеше като подпора за главата, но отвътре ръкавите бяха много тънко подплатени и лактите го боляха. А от усилието да задържи изправена дори една част от трикратно по-тежкото си тяло, сърцето му биеше до пръсване. Най-лошото от всичко бе, че отново започваше да му притъмнява.
Сигурно имаше някакъв начин да уравновеси или поне да разпредели тежестта на тялото си така, че да не губи съзнание и да може да се движи. O’Мара се опита да си представи какво положение заема човек в креслата за ускорение, използувани в космическите кораби преди настъпването на изкуствената гравитация. Гърдите и главата бяха леко повдигнати, спомни си внезапно той, а коленете бяха свити към тялото…
Като се опираше на лакти, гръб и крака, извивайки се като змия, О’Мара бавно напредваше към спалнята. Сега неговите яки мускули му бяха явно от полза — при такива условия всеки човек с обикновена физическа сила щеше да бъде прикован безпомощно към пода. Дори на него отиването до спалнята за пръскачката му отне петнадесет минути и през цялото това време бебето продължаваше да надава оглушителния си вой. От повишеното налягане звуците бяха станали така невероятно силни и звънки, че едва ли не всяка костица от тялото на О’Мара вибрираше от тях.
— Трябва да поговаря с вас — извика Мониторът по време на едно затишие. — Не можете ли да накарате това дяволско бебе да млъкне?
— То е гладно — каза О’Мара. — Ще се успокои едва когато го нахраня, но…
Пръскачката за храна бе монтирана върху една количка и О’Мара бе приспособил към нея педален механизъм, така че да могат и двете му ръце да остават свободни за насочване на струята. Сега, когато бебето бе притиснато към пода, не бе необходимо да си служи и с ръцете. Той успя да насочи количката с рамене и натисна педала с лакът. Поради повишената гравитация мощната струя непрекъснато се насочваше надолу към пода, но въпреки това той успя да покрие малкото с храна. Ала да почисти засегнатите места от хранителната смес бе още по-непосилна задача. Водната струя, която насочваше с много труд от легналото си положение, почти не попадаше в целта. Той успя да измие само широката яркосиня ивица, образувана от три отделни, слели се в едно петна, която покриваше почти една четвърт от цялото тяло на малкото.