— Да, прав сте — потвърди Мониторът. Той замълча, за да успокои Какстън, който бе скочил на крака от възмущение, и след това продължи: — А сега по въпроса с ЕСОВ. По всичко личи, че вашето бебе е хванало едно от онези редки заболявания, които могат да бъдат лекувани успешно само на родната му планета — продължи Крейторн. Внезапно той се усмихна. — Поне така се смяташе допреди няколко часа. Сега нашите хъдлъритски приятели заявяват, че вие сте започнали необходимото лечение и те сега ще трябва само да изчакат няколко дни, след което малкото ще бъде отново здраво и читаво. Но те са ви много сърдити, O’Мара — продължи Мониторът. — Казват, че сте направили специално устройство за милване и успокояване на бебето и че сте го ползвали много по-често, отколкото е желателно. Смятат, че бебето е било прехранено и безобразно разглезено, и то в такава степен, че понастоящем предпочита човешки същества пред представителите на собствения си биологичен род…
Неочаквано Какстън удари по бюрото:
— Няма да го оставите да се измъкне толкова лесно! — изкрещя той с пламнало лице. — Уеринг понякога не съзнава какво говори…
— Мистър Какстън — сряза го Мониторът, — всички налични показания доказват, че O’Мара е невинен както по време на злополуката, така и по-късно, когато се е грижил за малкото. Аз обаче все още не съм привършил с него. Надявам се, че вие двамата ще имате добрината да ни оставите сами…
Какстън си излезе побеснял, последван от Уеринг, който не бързаше толкова. На вратата лъчевият оператор се спря, отправи една прилична и три неприлични думи към O’Мара, най-неочаквано се усмихна и си излезе. Майорът въздъхна.
— O’Мара — започна строго той. — Вие отново сте без работа. По принцип аз не давам съвети, без да са ме помолили за това, но бих искал да ви припомня няколко факта. След две-три седмици персоналът и инженерите по поддържането на Болницата ще започнат да пристигат. На практика те ще бъдат представители на всички биологични видове в Галактиката. Моята работа е да им помогна да се настанят и да не позволявам помежду им да възникват дрязги, така че да могат да се сработят като болничен екип. Все още няма издаден учебник с правила по този въпрос, но преди да ме изпратят тук, моите началници решиха, че за тази работа е необходим добър и опитен психолог, който да не се страхува да поема разумни рискове. Мисля, че е ясно и без да го казвам, че ще е дори по-добре да има двама такива психолози…
O’Мара го слушаше привидно, защото си мислеше за усмивката, която бе получил от Уеринг. Той знаеше, че сега и малкото, и Уеринг щяха да бъдат вече добре, и при това щастливо разположение на духа той не можеше да откаже никому нищо. Но очевидно майорът бе взел неговата разсеяност за нещо друго.
— Дявол да го вземе, та аз ви предлагам работа! Вашето място е тук, не разбирате ли това? Та това е Болница, човече, а вие вече излекувахте нашия пръв пациент…!
Глава втора
Болницата
I
Светлините на Галактическата болница в Дванадесети сектор сияеха върху прибуления звезден екран като сребристи украшения по разклонена коледна елха. Жълти и червенооранжеви, меки, бистро зелени и тъмновиолетовосини, те струяха от илюминаторите. Тук-там се съзираха и тъмни петна. Отвъд непроницаемата метална обшивка имаше сектори, в които жичките на осветителните тела бяха дотолкова нажежени, че се налагаше да се вземат предпазни мерки за очите на пилотите на пристигащите космически кораби. В същото време имаше и помещения, които бяха толкова тъмни и студени, че дори звездната светлина, която се процеждаше в тях, не трябваше да достига до обитателите им.
За екипажа на кораба от Телфи, който се измъкна от хиперпространството и застана на около двадесет мили от огромната болнична конструкция, светлинната радиация на този ослепителен парад бе твърде бледа, за да я забележат без помощта на уреди. Жителите на Телфи се хранеха с енергия. Корпусът на кораба им излъчваше синьо радиоактивно сияние, а помещенията вътре бяха залети от мощна радиация, което за тях бе нещо напълно нормално. Само в носовата част на малкия кораб условията не бяха нормални. Тук активното ядро на един реактор лежеше разхвърляно на малки, небрежно отрупани купчинки, осеяли цялото машинно отделение. В него бе твърде горещо дори за един телф.