Възможно бе да са потънали в дълбока размисъл по някой медицински проблем, помисли си Конуей, или твърде вероятно бе току-що да са се спречкали и нарочно да не си обръщат никакво внимание. Диагностиците бяха чудаци. Веднага трябва да се поясни, че те не бяха луди, но поради естеството на работата си понякога се държаха много странно.
На всеки ъгъл стенните говорители сипеха непрестанно чужда реч, от която той пътем долавяше по нещо, но когато говорещият внезапно премина на земен английски и Конуей чу да съобщават неговото собствено име, от изненада едва не умря на място.
— …незабавно при Дванадесети входен люк — повтаряше монотонно гласът. — Класификация ХУЧМ-23. Доктор Конуей, моля, явете се незабавно при Дванадесети входен люк. Класификация ХУЧМ-23…
Първата мисъл на Конуей бе, че това не се отнася за него. Съобщението обещаваше възлагане на клиничен случай — и то значителен, защото цифрата 23 след кода на класификацията означаваше броя на пациентите, които трябваше да се лекуват. Класификацията ХУЧМ му бе напълно непозната. Конуей естествено знаеше какво означават буквите, но никога не бе и помислял, че те могат да съществуват в подобна комбинация. Това, което можеше да каже на първо време, бе, че пациентите са някаква форма на телепатичен биологичен вид — буквата Х в началото показваше, че телепатичната способност е най-важното им качество, а чисто физическите им дадености са второстепенни, че консумират пряко превърната лъчева енергия и че съществуват обикновено в тясно взаимодействуваща група — казано накратко, в гесталт. Докато все още размишляваше слисано дали е готов да се справи с подобен случай, краката му поеха в обратна посока и го понесоха към Дванадесети входен люк.
Пациентите вече го очакваха при люка, в малка метална кутия, обкована с оловни блокчета, поставена на самоходна количка за носилки. Дежурният му съобщи накратко, че съществата са се нарекли телфи, че предварителната диагноза е наложила ползването на Радиационната зала, която вече е приготвена, и че поради малкия обем на пациентите той може да спести време, като се отбие с тях до Информационната зала и ги остави навън, докато възприеме телфската Информационна касета.
Конуей кимна с благодарност, скочи в количката и включи двигателя, като се стараеше да създаде впечатлението, че върши подобни неща всеки ден.
В приятния, но напрегнат живот на Конуей в това изключително и необикновено място, каквото бе Галактическата болница, имаше само едно нещо, което го огорчаваше, и той отново се сблъска с него, щом влезе в Информационната зала: там имаше дежурен Монитор. Конуей не понасяше Мониторите. Присъствието на някой от тях му действуваше като близък допир с носител на заразна болест. И докато Конуей се гордееше с факта, че като разумно, цивилизовано и етично същество никога не би могъл да мрази истински някого или нещо, той с всичка сила ненавиждаше Мониторите. Беше му известно, разбира се, че има хора, които понякога излизат от правия път, и че трябва да има някой, който да предприема действия, необходими за опазването на обществения ред. Но със своето отвращение към насилието във всяка негова проява Конуей не можеше да харесва хората, които предприемаха, тези действия.
И каква ли работа имаха Мониторите в една болница?
Облечената в спретнат тъмнозелен работен гащеризон фигура, седнала пред контролния пулт на Информатора, се обърна рязко при влизането на Конуей и той получи още един шок. Освен майорските пагони Мониторът носеше и лекарската емблема с жезъла и змиите!
— Казвам се O’Мара — рече Мониторът с приятен глас. — Аз съм Главният психолог на тази лудница. Вие, доколкото разбирам, сте д-р Конуей.
Той се усмихна. Конуей застави себе си да се усмихне в отговор, но съзнаваше, че усмивката му е престорена и че другият също разбра това.
— Искате телфската касета, нали? — продължи O’Мара вече не толкова сърдечно. — Е, докторе, с този случай ви се падна наистина необикновен късмет. Погрижете се да изличите информацията веднага след свършването на работата — повярвайте, това не е касета, която ще искате да съхраните в паметта си. Поставете отпечатъка от палеца си ето тук и седнете отсреща.