Докато поставяха запаметяващата лента и електродите върху главата му, Конуей се стараеше да запази изражението си невъзмутимо, както и да не потръпне от допира на силните, опитни ръце на майора. Високо подстриганата коса на O’Мара бе металносива на цвят, а и очите му притежаваха пронизващата острота на метала. Конуей знаеше, че тези очи бяха наблюдавали неговите реакции и сега пъргавият и проницателен ум си правеше съответните изводи.
— Е, това е всичко — каза O’Мара, когато приключиха. — Но преди да си тръгнете, докторе, мисля,че ние с вас трябва да проведем един малък разговор, нека го наречем преориентировъчен. Не, не сега — сега вие имате работа, — но в най-скоро време.
На излизане Конуей почувствува как погледът на Монитора се заби като свредел в гърба му,
Той трябваше да се постарае да опразни мозъка си, така както му бяха наредили, за да могат току-що внушените му познания да се наслоят правилно, ала през цялото време умът на Конуей бе зает с една-единствена мисъл: как бе възможно един Монитор да е висш член на постоянния болничен персонал и да е лекар на всичко отгоре! Как можеха взаимно да се търпят тези две професии? Конуей си помисли за лентата, която носеше на ръката си, и за изобразените на нея Двуцветен кръг на Тралтън, Пламтящо слънце на Иленса и Жезъл със змиите на Земята — всичките почтени символи на медицината на трите главни раси на Галактическия съюз. А тук се мъдреше този д-р O’Мара, чийто знак на петлицата показваше, че е медик, но чиито пагони на раменете съобщаваха, че се занимава и с други, не съвсем почтени неща.
Едно бе сигурно: Конуей никога нямаше да се успокои истински, докато не открие защо Главният психолог на болницата е Монитор.
II
За пръв път Конуей използуваше чуждопланетна Информационна касета и с интерес отбеляза постепенно засилващото се раздвояване на съзнанието си — сигурен знак, че касетата е „възприета“. Докато стигне до Радиационната зала, той почувствува, че у него съжителствуват две личности: земно човешко същество, наречено Конуей, и огромен, изграден от петстотин единици телфски гесталт, създаден, за да направи мисловен запис на всичко известно за физиологията на своята раса. Това раздвояване бе единственият недостатък — ако, разбира се, можеше да се нарече недостатък — на Информационната касетъчна система. На подложения на „обучение“ мозък се внушаваха не само познания, но се предаваше и личността на съществата, които са притежавали тези познания. Нищо чудно тогава, че Диагностиците, които понякога съхраняваха в паметта си най-малко десет различни касети, изглеждаха леко смахнати.
Диагностиците вършеха най-важната работа в Болницата, мислеше си Конуей, докато надяваше противорадиационното си облекло и приготвяше за предварителен преглед пациентите. Понякога, в прилив на самонадеяност, той самият бе мислил да стане Диагностик. Тяхната основна задача бе да извършват творчески изследвания в областта на чуждопланетната терапия и хирургия, като използват за изходна база претъпканите си с касети умове, и да се събират на консилиуми, когато пристигнеше случай, за който нямаше Информационна касета, за да му поставят диагноза и му назначат лечение.
Те не се занимаваха с обикновените незначителни наранявания и заболявания. За да удостои Диагностикът един пациент с внимание, този пациент трябваше да бъде или уникален, или безнадеждно болен, или почти умрял. Когато обаче някой от тях поемеше отговорност за даден случай, пациентът вече можеше да се смята за излекуван — те с еднообразна последователност вършеха чудеса.
Конуей знаеше, че лекарите от по-низш ранг винаги се съблазняваха от изкушението да съхранят съдържанието на касетата, вместо да го изличат, с надеждата да направят някое гениално откритие, което да ги покрие със слава. За уравновесените, здравомислещи като самия него хора това оставаше само едно изкушение и нищо повече.
Конуей не видя своите микроскопични пациенти, макар и да прегледа всеки един от тях. Той и не можеше да стори това, без да прибегне до ненужни усложнения, като използването на защитни екрани и огледала. Той обаче знаеше как изглеждат те не само вътрешно, но и външно, защото в действителност касетата го бе направила един от тях. Това, заедно с резултатите от прегледа и историята на заболяването, дадоха на Конуей всичко необходимо, за да започне лечението.