Пациентите му бяха част от телфски гесталт, зает с управлението на междузвезден кръстосвач, на който бе аварирал един от ядрените реактори. Малките, подобни на буболечки — и взети поотделно, — твърде глуповати същества, бяха консуматори на енергия, но дори за тях тази експлозия се бе оказала твърде силна. Заболяването им би могло да се определи като изключително тежък случай на преяждане, усложнен от продължително затормозяване на сетивните им органи — най-вече на центровете за болка. Ако той просто ги поставеше в защитен контейнер и ги подложеше на радиоактивен глад — а провеждането на подобен курс на лечение бе немислимо на техния високорадиоактивен кораб, — можеше да се очаква, че само за няколко часа около седемдесет процента от тях ще оздравеят. Те щяха да са щастливците и Конуей можеше отсега да каже кои спадаха към тази категория. За онези, които оставаха извън нея, последствията щяха да са трагични, защото, макар че нямаше да умрат физически, съдбата им щеше да е още по-страшна: те щяха да изгубят способността си да се приобщават към груповия мозък, а това за един телф означаваше да се превърне в безнадежден инвалид.
Само онзи, който може да се приобщава към начина на мислене, личността и инстинктите на един телфски гесталт, бе в състояние да разбере тази трагедия.
Всичко това бе много тъжно, още повече че историята на заболяването сочеше, че най-тежко пострадали са именно онези индивиди, които са се помъчили да се приспособят и да запазят своята работоспособност по време на внезапната експлозия през онези няколко секунди, необходими да се разглоби генераторът, а с това и да се спаси корабът от гибел. Обмяната на веществата им сега бе установила твърде опасно равновесие, изградено на основата на три пъти по-висока от нормалната за телфа консумация на енергия. Ако притокът на енергия се прекъснеше за по-дълъг период от време, да речем за няколко часа, от това щяха да пострадат съобщителните им мозъчни центрове. Те щяха да отпаднат покосени, но щеше да им остане достатъчно разум, за да разберат, че са изключени от гесталта. От друга страна, продължеше ли завишената им консумация на енергия, те щяха буквално да изгорят за една седмица.
Но този беше курсът на лечение, даден за тези нещастници, на практика единственият. Докато Конуей подготвяше спомагателната апаратура за работата, която му предстоеше, той почувствува, че този курс е твърде незадоволителен — сбор от пресметнати рискове и бездушна клинична статистика, в който той нищо не можеше да промени. Почувствува се ни повече, ни по-малко от обикновен механик.
Като се залови бързо за работа, той установи, че шестнадесет от пациентите му страдат от това, което на Телфи би означавало остро стомашно разстройство. Тези пациенти той отдели в защитени, поглъщащи радиация бутилки, така че излъчването на радиоактивност от техните все още „горещи“ тела да не забави процеса на „гладуване“. Постави бутилките в малка атомна пещ, регулирана да излъчва нормалната за Телфи радиация, и постави във всяка от тях детектор, който да снеме защитата им веднага, щом изчезне излишната радиоактивност. Останалите седем се нуждаеха от по-специално лечение. Той ги постави в друг реактор и тъкмо когато настройваше контролните прибори, за да възпроизведат колкото може по-точно условията, получили се по време на аварията, близкият комуникатор избръмча. Конуей приключи работата си, провери направеното и едва тогава отговори:
— Да, моля?
— Обаждаме се от служба „Информация“, д-р Конуей. Получихме запитване от телфския кораб относно пострадалите. Имате ли вече някакви новини от тях?
Конуей знаеше, че новините му не са чак толкова лоши, но много му се искаше да са по-добри. Разпадането или видоизменянето на вече образуван телфски гесталт бе равно на смъртна травма за пострадалите единици. Сега, при духовното и умствено сродство, настъпило у него след внушаването на Информационната им касета, Конуей изпита състрадание към тях. Като обмисляше внимателно всяка своя дума, той каза:
— Шестнадесет от тях ще бъдат здрави и читави след около четири часа. Опасявам се, че за петдесет процента от останалите седем изходът ще бъде фатален, но за кои точно, ще можем да разберем едва след няколко дни. В момента ги изпичам в един реактор, където са подложени на двойно по-висока радиоактивност, която постепенно ще бъде снижена до нормалната. Половината от тях ще оцелеят. Разбрахте ли добре?
— Ясно.
След няколко минути гласът отново заговори:
— От телфския кораб се обадиха, че резултатите са много добри, и ви благодарят. Край.