Позволете ми да вместя тук лична бележка: аз самият работех в Малмьо като оксиженист около година, но „Баиа де Дарвин“ все още не се беше материализирал достатъчно, та да се нуждае от услугите ми. В буквалния смисъл щях да дам мило и драго за този метален красавец, едва с пукването на пролетта. Въпрос: Кой не е готов да даде мило и драго напролет?
Но нека продължа.
На рекламния афиш в Илиъм имало изобразена много странна птица, кацнала в края на вулканичен остров — с очи, вперени в красивата бяла моторница, минаваща наблизо. Черната птица изглеждала с размерите на огромна патица, но имала дълга и гъвкава като змия шия. Най-необичайното обаче било, че тя сякаш не притежавала крила, което почти отговаряло на истината. Пернатата твар била ендемична за Галапагоските острови — тоест, можела да се срещне само там и никъде другаде по планетата. Крилцата й стояли прилепени до тялото, за да може да плува бързо и надълбоко, като риба. Много рибояди чакали рибата да изскочи на повърхността и се спускали върху й със зинали човки, но това не било най-добрият начин да се лови риба. Човешките същества нарекли въпросната ловка птица „безкрил корморан“. Корморанът стигал дотам, докъдето стигали и рибите. Не чакал, докато те направят фатална грешка.
Някъде в процеса на еволюцията прародителите на тази птица сигурно са започнали да се съмняват в ценността на своите крила, точно както през 1986 година човеците започнали сериозно да се питат каква е ползата от големите им мозъци.
Ако Дарвин е прав със закона си за естествения подбор, малокрилите корморани, отблъскващи се от брега като рибарски лодки, сигурно са улавяли повече риба, отколкото най-големите пернати авиатори. Кормораните създавали потомство, а онези от децата им, които имали най-малки крила, ставали още по-добри риболовци, и така нататък.
Абсолютно същото се случило и с хората, но не по отношение на крилата им, разбира се, понеже те нямали крила, а по отношение на ръцете и мозъците им. Днес този, който иска да улови риба, просто се стрелва като акула подпре й в дълбокото синьо море.
Толкова е лесно!
8.
Още през януари имало безброй причини Рой Хепбърн да не се записва за това пътешествие. Не се знаело, че се задава световна икономическа криза и че в момента на отплаването хората в Еквадор ще гладуват, но стоял въпросът с работата на Мери. Понеже още не подозирала, че ще я отстранят от училището и ще я принудят да се пенсионира преждевременно, тя не можела да си представи как с чиста съвест би могла да си вземе три седмици отпуска в края на ноември и началото на декември, точно в средата на срока.
При това макар никога да не била ходила в Галапагоския архипелаг, тя отдавна била изгубила интерес към него. Имало цяла съкровищница от филми, диапозитиви, книги и статии за островите, която тя непрекъснато използвала в своите лекции, затова и през ум не й минавало, че на острова може да я чака някаква изненада. Ала жестоко се лъжела.
През целия си съвместен живот двамата с Рой не били напускали Съединените щати. Щом трябвало да надминат себе си и да предприемат бляскаво пътешествие, тя предпочитала да отидат в Африка, където сред дивата природа е далеч по-вълнуващо, а моделите за оцеляване предвиждат много повече опасности. Като се претеглели плюсовете и минусите, излизало, че тварите от Галапагоските острови са доста безцветно общество, сравнени с носорозите, хипопотамите, лъвовете, слоновете, жирафите и така нататък.
Перспективата за пътуване всъщност накарала Мери да сподели с близка приятелка: „Изведнъж изпитах чувството, че до края на живота си не искам да видя вече нито един синеног рибояд!“
Ала тя жестоко се лъжела.
Когато разговаряла с Рой, Мери не споделила опасенията си и се надявала той сам да осъзнае, че е преживял леко нарушение в мозъчната дейност. В края на февруари обаче Рой бил освободен от работа, а Мери разбрала, че и тя ще бъде освободена през юни. Датата на пътешествието тогава започнала да изглежда разумна. А във все по-болното въображение на Рой това пътуване започнало да придобива гигантски очертания — той го нарекъл „единственото хубаво нещо, което ни очаква в бъдеще“.
Ето какво се случило в службите на двамата: за да модернизира производството, „Джефко“ уволнила почти всички работници — и квалифицирани, и неквалифицирани. Промените били извършвани от японската компания „Мацумото“. „Мацумото“ автоматизирала и „Баиа де Дарвин“. Същата компания била наела и *Дзенджи Хирогучи, младия компютърен гений, който отседнал със съпругата си в хотел „Елдорадо“ по времето, когато и Мери била там.