Червендалестият, пращящ от здраве американски предприемач и сдържаният, с почти кукленски вид японски изобретател разговаряли посредством „Гокуби“, понеже и двамата не владеели добре съответните езици. В този момент по света били използвани стотици хиляди „Гокуби“. Разговарящите не можели да използват „Мандаракс“, понеже единственият съществуващ работен модел бил строго охраняван в службата на *Дзенджи, в „Мацумото“. А големият мозък на *Дзенджи започнал да се блазни от мисълта, че младият мъж може да стане богат колкото най-богатия човек в родината му, тоест колкото японския император.
Няколко месеца по-късно, през януари на идната година, същия януари, когато Мери и Рой Хепбърн смятали, че имат толкова много причини да бъдат доволни, *Дзенджи получил писмо от *Макинтош, който го канел след десет месеца да гостува в мексиканското му имение край Мерида, в Юкатан, след което заедно да участват в първото пътуване на луксозния еквадорски кораб „Баиа де Дарвин“, финансиран отчасти и от *Макинтош.
В написаното на английски писмо, което трябвало да бъде преведено на *Дзенджи, *Макинтош казвал: „Нека използваме тази възможност, за да се опознаем по-добре.“
Това, което *Макинтош се надявал да получи от *Дзенджи може би още в Юкатан, а със сигурност — по време на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, било подписът му върху договора да оглави нова корпорация, чиято продукция ще се разпространява от *Макинтош.
Също като Джеймс Уейт, и *Макинтош в известен смисъл бил въдичар. Надявал се да хване на въдицата си вложители, но вместо етикет с цена върху облечена риза, за примамка той щял да използва един японски компютърен гений.
В момента започна да ми се струва, че историята, която трябва да разкажа, обхващаща период от един милион години, всъщност не се променя много от началото до края. В началото, както и в края, аз все имам чувството, че говоря за човешките същества, независимо от размера на мозъците им, като за риболовци.
Ето че месец ноември дошъл и съпрузите Хирогучи се озовали в Гуаякил. По съвет на *Макинтош, *Дзенджи излъгал началниците си и не казал точно къде отива. Излъгал ги, за да повярват, че се е уморил от измислянето на „Мандаракс“, и че иска да си почине два месеца заедно с Хисако далече от всичко, напомнящо за работа, без връзка със света. Вложил следния обем информация в големите началнически мозъци: бил наел екипаж и шхуна, чието име не желаел да разкрие, за да потегли от едно мексиканско пристанище, чието име също пазел в тайна, и да обикаля карибските острови.
И макар че списъкът на участващите в „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ бил широко оповестен, работодателите на *Дзенджи изобщо не узнали, че техният най-способен служител и жена му вероятно също ще бъдат на борда. Както Джеймс Уейт, и те пътували под чуждо име.
И пак като Джеймс Уейт те сякаш се изпарили!
Който и да ги търсел, нямало да ги открие никъде. Нито един голям мозък нямало да се ориентира правилно дори за континента, послужил им като отправна точка.
12.
В хотелската стая редом с Мери Хепбърн съпрузите Хирогучи си шепнели, че *Андрю Макинтош всъщност е луд. Те преувеличавали. Можело да се каже, че *Макинтош е невъздържан, алчен и безогледен, но не и че е смахнат. Повечето от онова, което големият му мозък смятал, че става, наистина ставало. Когато докарал с частния си „Лиърджет“ Сълини, Казак и семейство Хирогучи от Мерида в Гуаякил, като сам управлявал самолета, той знаел, че в града има обявено военно положение, или нещо такова, че всички магазини ще бъдат затворени и наоколо ще се навъртат все повече и повече гладни хора, че вероятно „Баиа де Дарвин“ няма да отплава по разписание, и тъй нататък, и тъй нататък.
Благодарение на комуникационните му средства в юкатанското му имение той ни най-малко не изоставал от събитията в Еквадор или което и да е друго интересуващо го място. Същевременно той спестил тази информация на съпрузите Хирогучи, но на сляпата си дъщеря обяснил какво може да ги очаква.
Истинската цел на идването му в Гуаякил, която — отново — той разкрил на дъщеря си, но не и на семейство Хирогучи, била да си осигури колкото може повече еквадорска собственост на безценица, включително при възможност да закупи „Елдорадо“ и „Баиа де Дарвин“, както и златни мини, петролни полета и т.н. и т.н. При това се готвел да прикрепи завинаги *Дзенджи Хирогучи към себе си, като сподели с него тези възможности за бизнес и му даде пари назаем, така че и компютърният гений да се превърне в един от най-едрите собственици в Еквадор.