Единственото човешко същество, заченато някога от *Дзенджи Хирогучи, била мила, но космата дъщеричка, която той никога не видял.
Тя щяла да се роди на Санта Росалия, в най-северната част на Галапагоските острови, и да бъде наречена Акико.
Когато дошло време Акико да порасне на Санта Росалия, отвътре тя щяла да прилича много на майка си, но да има различен вид кожа. А еволюционната последователност при преминаването от „Гокуби“ в „Мандаракс“ била в съвсем обратен ред — имало радикално подобрение в съдържанието, но почти никакви забележителни промени в опаковката. Акико била защитена от слънчевото изгаряне, от студената вода, в която плувала, и от грапавата повърхност на лавата, когато решала да седне или да легне на земята, докато голата кожа на майка й съвсем не можела да я предпази от обичайните несгоди на островния живот. А колкото и да се различавали отвътре, „Гокуби“ и „Мандаракс“ били поставени в почти идентични външни обвивки от здрава черна пластмаса, с височина дванайсет, ширина осем и дебелина два сантиметра.
Всеки глупак би различил Акико от Хисако, но само експерт можел да каже кое е „Гокуби“ и кое — „Мандаракс“.
И „Гокуби“ и „Мандаракс“ имали бутони за включване, на едно равнище с повърхността на задната стена, и чрез тях човек можел да се свързва с онова, което е вътре. Отгоре пък имали екрани, където при желание се появявали образи, функциониращи и като колектор на слънчева енергия, и зареждащи миниатюрни батерии, отново еднакви и за „Гокуби“ и за „Мандаракс“.
В горния десен ъгъл на всеки екран имало и вграден микрофон, голям колкото главичка на топлийка. Точно чрез него „Гокуби“ и „Мандаракс“ приемали човешката реч, а после, в съответствие с указанията от бутоните, я превеждали с думи на екрана.
За да протича естествено един двуезичен разговор, компютърният оператор трябвало да има ловки и изящни като на фокусник пръсти. Ако например аз се изразявах на английски и разговарях с португалец, би трябвало да държа апаратчето сравнително близо до устата на португалеца, но екрана да е по-близо до мене, за да мога да чета казаното от португалеца, изписано на английски върху екрана. После бързо би трябвало да превключа, и апаратчето да слуша мене, а португалецът да гледа изписаното на екрана.
Никой от хората, живеещи сега, не притежава достатъчно умели ръце или достатъчно голям мозък, за да си служи с „Гокуби“ или с „Мандаракс“. Също така никой не може да вдене игла, да свири на пиано или да си чопли носа, ако се наложи.
„Гокуби“ можел да работи само с десет езика. А „Мандаракс“ — с хиляда. На „Гокуби“ трябвало да бъде казвано какъв език чува. А „Мандаракс“ можел да идентифицира всеки от хилядата езика само по няколко думи, и после започвал да превежда на езика на оператора без специално нареждане.
И двата компютъра били изключително точни часовници и непрекъснати календари. За трийсет и една години часовникът на „Мандаракс“ изгубил само осемдесет и две секунди между времето, когато *Дзенджи Хирогучи се настанил в хотел „Елдорадо“ и момента, когато голямата бяла акула изяла Мери Хепбърн заедно с компютъра.
„Гокуби“ можел да отмерва времето също толкова точно, но във всяко друго отношение „Мандаракс“ надминавал баща си. Той не само че работел със сто пъти повече езици от прародителя си и точно диагностицирал повече болести, отколкото един тогавашен лекар, но при нареждане можел да изреди и важните събития от определена година. Например ако операторът посочел 1802 година, когато се е родил Чарлс Дарвин, „Мандаракс“ би осведомил, че тогава са родени също Александър Дюма и Виктор Юго, че Бетовен е приключил своята Втора симфония, че Франция е потушила негърското въстание в Санто Доминго, че Готфрид Треверанус е въвел терминът биология, а в Британия е приет законът за здравето и морала на чираците, и така нататък, и така нататък. Това била и годината, в която Наполеон станал президент на Италианската република.
„Мандаракс“ също така знаел правилата на двеста игри и можел да изброи посочените от специалисти основни принципи за петдесет различни изкуства и занаяти. При поискване той можел да цитира измежду двайсет хиляди популярни цитати от литературни произведения. Така например ако с бутоните се наберяла думата „залез“, на екрана се появявали следните възвишени мисли: