Выбрать главу
Залез и първа вечерна звезда, силен зов за сърцето. Пясъчен бряг и приветна следа — моят път към морето.
Алфред, лорд Тенисън (1809–1892)

„Мандаракс“ щял да остане трийсет и една години на Санта Росалия, заедно с бременната жена на *Дзенджи Хирогучи, сляпата Сълини Макинтош, капитан Адолф фон Клайст и още шест души, всичките от женски пол. Но при създалите се тогава обстоятелства особена полза от „Мандаракс“ нямало.

Безсмислието от тези натрупани сведения толкова ядосвало капитана, че той заплашвал да хвърли компютъра в морето. В последния ден от живота си, когато бил на осемдесет и шест, а Мери на осемдесет и една години, фон Клайст всъщност изпълнил заплахата. Може да се каже, че в качеството си на един нов Адам последното, което направил, било да хвърли Ябълката на познанието в дълбокото синьо море.

При създалата се на Санта Росалия специална обстановка медицинските съвети на „Мандаракс“ звучали като подигравка. Когато Хисако Хирогучи изпаднала в дълбока депресия, продължила почти двайсет години, до самата й смърт, „Мандаракс“ й препоръчал да си намери ново хоби, нови приятели, да промени обстановката, а може би и професията си, и да взема литий. Когато бъбреците на Сълини Макинтош, само на трийсет и осем години, спрели да функционират, „Мандаракс“ препоръчал колкото може по-скоро да се открие подходящ донор за извършване на трансплантация. Когато шестгодишната Акико, косматата дъщеря на Хисако, се разболяла от пневмония, явно заразена от косматия тюлен, който бил най-добрият й приятел, „Мандаракс“ препоръчал да й се дават антибиотици. Хисако и сляпата Сълини тогава живеели заедно и заедно отглеждали Акико, почти като съпрузи.

Когато искали от „Мандаракс“ да предложи цитати от световната литература, подходящи за отпразнуването на някое събитие върху купчините шлака на Санта Росалия, апаратчето почти винаги изписвало нелепици. Ето мислите на „Мандаракс“, когато двайсет и четири годишната Акико родила собствената си космата дъщеря, първия член на второто поколение човешки същества на острова:

„Дори да ме обесят в планината — о, мила мамо, мила мамо, — аз знам чия любов ще ме изпрати — о, мила мамо, мила мамо!“
Ръдиард Киплинг (1865–1936)
„В утробата, лишен от светлина, от майка си разбирах за деня. Докато появя се на света, живях от майчината красота. И ето — зрящ съм, дишам, без да спирам, докато тя по мъничко умира“.
Джон Мейсфийлд (1878–1967)
„Боже, на всички човеци ти даде труд плодоносен и нежност в сърцето. Благодарим за голямата радост, свързала майката и детето“.
Уилям Кълън Брайънт (1794–1878)

и

„Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на Земята, която ти дава Господ, Бог твой“. (Библията)

Баща на родената от Акико дъщеря станал Камикадзе — най-големият от синовете на капитана, едва тринайсетгодишен.

14.

През първите четирийсет и една години от съществуването на колонията Санта Росалия, от която води началото си сегашното човечество, много пъти празнували раждания, но никога нямало официални сватбени тържества. Разделянето по двойки започнало обаче още от самото начало. Хисако и Сълини живели заедно до края на дните си. Капитанът и Мери Хепбърн се събрали за първите десет години, докато тя не направила нещо, което според него било абсолютно непростимо — без да го уведоми, използвала спермата му. И шестте останали жени, макар да живеели в общо семейство, също се разделили на двойки с много интимни сестрински отношения. Когато се извършило първото бракосъчетание — между Камикадзе и Акико през 2027 година, първите колонисти от Санта Росалия отдавна били изчезнали в лъкатушещия син тунел, който стига до Отвъдния свят, а „Мандаракс“ лежал, облепен с морски жълъди, на дъното на Южния Пасифик. Ако не бил изчезнал, той сигурно е щял да каже най-вече неприятни неща за брака като институция, например:

„Бракът е общност, състояща се от господар, господарка и двама слуги, всичко двама на брой“.

Амброуз Биърс (1842-?)

и