— Щях да ти кажа. Канех се да ти кажа — започнал да се оправдава *Дзенджи.
Това отново било лъжа. Вероятността Хисако да узнае, че „Мандаракс“ е вещ в подреждането на цветя била толкова голяма, колкото да отгатне шифъра на банково хранилище. Хисако не проявявала никакъв интерес как работи „Мандаракс“, и запазила това отношение до смъртта си. Дяволът обаче си нямал работа и тя взела да си играе с бутоните, докато се намирала на „Ому“, така че „Мандаракс“ изведнъж започнал да я учи, че най-красивата подредба на цветя има един, два или най-много три елемента. При използването на три елемента — казал „Мандаракс“, — те трябвало да бъдат еднакви, или само единият да се различава, но никога не следвало и трите да се различават. „Мандаракс“ също така й съобщил идеалните съотношения между височините на елементите при подредба с повече от един елемент, както и размерите и височините на използваните вази или купи, а понякога и кошници.
Оказало се, че изкуството икебана може да се систематизира също както тогавашната медицинска практика.
Самият *Дзенджи Хирогучи не бил обучавал „Мандаракс“ нито на икебана, нито на другото, което компютърът знаел. Бил оставил това на подчинените си. Подчиненият, който научил „Мандаракс“ на икебана, просто бил записал с касетофон знаменитите лекции на Хисако, а после ги обработил.
*Дзенджи казал на Хисако, че научил „Мандаракс“ на икебана, за да изненада приятно госпожа Онасис, на която възнамерявал да подари компютъра в последната вечер от „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.
— Направих го заради нея — казал той. — Разправят, че тя много обича красивите неща.
Това отговаряло на истината, но Хисако не повярвала. Дотам се било стигнало през 1986 година. Никой на никого не вярвал, понеже всички лъжели на поразия.
— Не се съмнявам — рекла Хисако. — Сигурна съм, че си го направил заради госпожа Онасис, както и за да засвидетелстваш уважение към жена си. Поставил си ме в пантеона на безсмъртните.
Тя имала предвид сериозните мислители, които „Мандаракс“ цитирал.
След което Хисако наистина проявила подлост, защото искала да омаловажи заслугите на съпруга си така, както според нея той бил омаловажил нейните.
— Сигурно съм много глупава — казала тя. Съждение, което „Мандаракс“ съвестно превел на навахо. — Непростимо дълго време ми трябваше, за да разбера колко злонамерено и оскърбително за хората е онова, което вършиш. Ти, *доктор Хирогучи — продължила тя, — смяташ, че всички освен тебе заемат незаслужено място на планетата, че всички ние вдигаме прекалено много шум, пилеем природните богатства, имаме твърде много деца и замърсяваме с боклук. А на планетата може да бъде много по-хубаво, ако малкото глупави неща, които сме способни да вършим за такива, като *доктор Хирогучи, се вършат от машини. Прекрасният „Мандаракс“, с който сега се почесваш по ухото, може да послужи единствено като извинение на някой подъл и себичен умопобъркан, за да не изкаже никога своята благодарност към друго човешко същество, което владее езици, математика, история, медицина, литература, икебана и каквото и да е!
Вече изложих мнението си каква е причината за тогавашната лудост да заместват с машини всичко, вършено от хората. Наистина всичко. Искам да добавя, че собственият ми баща, който съчиняваше научна фантастика, веднъж написа роман за човек, на когото всички се присмивали, понеже измислил роботи за спорт. Създал робот за голф, който винаги улучвал, баскетболен робот, непрекъснато вкарващ кош, тенисен робот, задължително печелещ по точки, и така нататък.
Отначало хората не виждали смисъл в такива работи и жената на изобретателя го напуснала (между другото точно както и съпругата на баща ми го напусна), а децата се опитали да го настанят в заведение за душевноболни. После обаче той съобщил на рекламните агенции, че неговите роботи ще заместят също така автомобилите, бирата, бръсначите, ръчните часовници, парфюмите и всичко останало. И според баща ми изобретателят страхотно забогатял, тъй като прекалено много любители на спорта искали да станат точно като роботите.
Не бих могъл да ви отговоря защо се получило точно така.
15.
Междувременно *Андрю Макинтош бил в стаята на сляпата си дъщеря и чакал позвъняването на телефона, за да научи добрите новини, които после да сподели със семейството Хирогучи. *Макинтош говорел свободно испански и прекарал целия си следобед в телефонни разговори с канторите на компанията си на остров Манхатан и с уплашените еквадорски финансисти и служебни лица. Свързвал се от стаята на дъщеря си, защото искал тя да чува какво става. Двамата били много близки. Сълини отрасла без майка, понеже майка й умряла при нейното раждане.