Целият разговор на Кинг с Мери още през януари протекъл по следния начин:
— Ами… Аз съм в далечни роднински връзки с Даниъл Бун — казала тя. — Моминското ми име е Бун и съм родена в Кентъки.
— Чудесно! — възкликнал Кинг. — Каква му се падате? Пра-пра-пра-правнучка, или каква?
— Мисля, че близостта не е чак толкова голяма — казала тя. — Това никога не е имало значение за мене, така че не съм го изяснявала.
— Но нали моминското ви име е Бун?
— Да, обаче става дума за съвпадение. Фамилията на баща ми е Бун, само че той не е роднина на Даниъл Бун. С него имам роднинска връзка по майчина линия.
— Но след като баща ви се е казвал Бун и е от Кентъки, не смятате ли, че в някакъв смисъл е бил свързан с Даниъл Бун? — попитал Кинг.
— Не е задължително — рекла тя, — понеже моят баща е треньор на състезателни коне, преселник от Унгария. Казвал се е Миклош Гьомбьош, и е сменил името си на Майкъл Бун.
На въпроса на Кинг какви награди или почетни грамоти са получавали Мери и Рой, Мери отговорила, че съпругът й несъмнено заслужава много почести за добрата си работа в „Джефко“, но, че компанията прилага такъв подход само за висшите си чиновници.
— А да е получавал медали за военна служба? — попитал той.
— Рой е служил във флотата, но не е участвал в сражения — обяснила тя.
Естествено, ако Кинг бил позвънил три месеца по-късно и на телефона се случел Рой, той щял да чуе безкраен низ от трагичните подвизи на Рой от времето на опитите с атомни бомби в Пасифика.
— А имате ли деца? — попитал Кинг.
— Не в буквалния смисъл — отговорила Мери. — Но аз смятам всеки ученик за свое дете, а Рой е активист от скаутското движение, така че гледа на всеки член на групата като на свой син.
— Прекрасно отношение — рекъл Кинг. — Много се радвам, че си поговорихме, и се надявам, че пътешествието ще достави радост на вас и на съпруга ви.
— Сигурна съм в това — отвърнала тя, — но ще трябва да събера доста кураж, за да съобщя на директора, че искам три седмици отпуска в средата на срока.
— Когато се завърнете, ще разказвате на учениците си чудесни неща, затова директорът с удоволствие ще ви пусне — успокоил я Кинг.
Между другото Кинг изобщо не бил стъпвал на Галапагоските острови, и никога нямало да стъпи там. Но и той като Мери Хепбърн бил виждал много снимки. Тъкмо се канел да прекъсне разговора, когато Мери се обадила:
— Понеже попитахте за почетни грамоти, медали и така нататък…
— Да? — подканил я Кинг.
— Скоро ще получа една награда, или по-скоро нещо, което възприемам като награда. Но понеже се предполага, че не знам за това, може би не трябва да ви го казвам.
— Ще мълча като гроб — казал Кинг.
— Разбрах за това случайно — започнала Мери. — Завършващият тази година випуск ще посвети почетния си албум на мене. Нарекли са ме с прякор, и аз случайно го научих в една печатница, където отидох да взема вместо една приятелка покани по случай раждането на близнаците й, момче и момиче.
— Аха! — възкликнал Кинг.
— И знаете ли какъв прякор са ми измислили милите млади хора? — попитала Мери.
— Не — казал Кинг.
— „Олицетворение на майката природа“! — осведомила го Мери.
На Галапагоските острови няма гробища. Океанът получава всичките тела, за да ги използва както намери за добре. Но ако Мери Хепбърн имаше надгробен камък, най-подходящият надпис би бил следният: „Олицетворение на майката природа.“ А в какъв смисъл Мери е приличала на майката Природа? Независимо от състоянието на пълна безпомощност на Санта Росалия, тя непременно искала там да се раждат човешки деца. И нищо не можело да я спре да направи всичко, зависещо от нея, за да може животът безспирно да продължава.
18.
Когато Боби Кинг узнал, че Мери Хепбърн е една от шестимата нещастници, добрали се до Гуаякил, за пръв път от месеци насам той се сетил за нея. Смятал, че Мери ще е заедно с Рой, понеже му се сторили неразделна двойка, и решил, че името на Рой случайно е пропуснато от управителя на хотела „Елдорадо“, който все по-трескаво час по час изпращал телетипни съобщения.
Между другото Кинг знаел и за мене, макар и не по име.
Знаел, че при построяването на кораба загинал един работник.